Тополовград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тополовград (Topolovgrad) е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково. В близост е до град Елхово. Градът е административен център на община Тополовград.
| Тополовград | |||
|---|---|---|---|
|
|||
| Данни | |||
| Област: | Хасково | ||
| Население: | 6 918 | ||
| Надм. височина: | 311 м | ||
| Пощ. код: | 6560 | ||
| Тел. код: | 0470 | ||
| МПС код: | Х | ||
| Кмет | |||
| Петър Монев Пашов | |||
| Адрес на общината | |||
| пл. "Освобождение" № 1 тел.: 0470/21-40 |
|||
Съдържание |
[редактиране] География
Тополовград е разположен на северния склон на Сакар планина.
[редактиране] История
Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на ХVІ в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на ХVІІ в. е превърнато във вакъф на султан Баязид ІІ и в него са живеели 104 християнски семейства. През последните десетилетия на ХVІІІ и началото на ХІХ в. каваклийският район става арена на кърджалийски набези. По това време там шета Индже войвода, чийто байрактар е Кара Кольо от село Омарчево, станал по-късно игумен на манастира „Света Троица”. От средата на ХІХ в. районът отново е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраснало и оформило като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славели и като добри винари. Всяка година в Кавакли се провеждал голям есенен панаир за земеделски стоки и добитък. През януари 1878 г. градчето е освободено от настъпващите на юг руски войски, а през лятото на същата година, според Берлинския договор, влиза в пределите на автономната област Източна Румелия и става център на кантон (околия) в Сливенския департамент (окръг). По това време градът бил разделен на три махали – „Горна”, „Беширска” и „Булгария” (дн. „Свети Георги”). Още от първите години след Освобождението между местните гърци, които били основната част от населението на града, и българите започва конфликт, в който Кавакли си спечелва славата на един от бастионите на елинизма в България. Междувременно започва по-осезателното благоустрояване на града и развитието му като център на сакарския регион. На 1 февруари 1880 г. е създадено околийско съдилище, на 1 август с.г. е открита и пощенска станция, а през следващата 1881 г. са прекарани телеграфна и телефонна линии. През декември 1882 г., при връщането си от Цариград главният управител на Източна Румелия Алеко Богориди, посещава Кавакли и бил посрещнат изключително тържествено. През май 1901 г. Каваклийска околия е разформирована и по-голямата част от селата, заедно с града, са включени в състава на Къзълагачката (Елховска) околия. През 1906 г., и особено в навечерието на Балканската война (1911), започва постепенното изселване на гръцкото население от града, а след края на Междусъюзническата война пък в града пристигат първите македонски и тракийски бежанци. След края на Първата световна война (1919) и подписването на Спогодбата Моллов-Кафандарис (1923) народностният облик на Кавакли се променя изцяло – всички гърци се изселват от града и на тяхно място идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония. В града се заселва голяма част от населението на дедеагачкото село Еникьой, занимаващо се с отглеждане на камили, откъдето по-късно излязло и прозвището на каваклийци, с което станали известни в района – „камилари”. Със Заповед № 3008 от 30 август 1934 г. Кавакли е преименуван на Тополовград, и заедно с Елховска околия, включен в състава на Бургаска област. В годините след идването на българските бежанци от Тракия и Македония градът и околните села се оформят постепенно като типичен тютюнопроизводителен район, много семейства били заети също така и в животновъдството и лозарството. През втората половина на 30-те години градът започнал постепенно да се благоустроява. През 1935 г. започва да се изгражда градската градина, на следващата (1936 г.) приключва строежът на халите, поставено е улично осветление. През 1938 г. започва изграждането на ново училище, възстановен е съдът, а в началото на 1939 г. и данъчното управление. По това време в града действат три църкви, а през 1936 г. е завършена новата сграда на черквата „Света Богородица”. През зимата на 1939 г. Тополовград е посетен от цар Борис ІІІ. Няколко дни след 9 септември 1944 г. през Тополовград минава съветска военна част, командвана от полковник Александър Сергиенко в чест, на която е организиран голям митинг. През май 1945 г. Тополовград отново става отново център на околия, първоначално в състава на Ямболски, а по-късно на Старозагорски окръг. През 1959 г. околиите са премахнати и Тополовград е включен като център на община в Ямболски окръг. В началото на 50-те години на ХХ век в града започва мащабно строителство и работа по благоустрояването му – през 1952 г. е построена болница, ново читалище „Сталин” (преименувано по-късно на „Димитър Благоев”), през 1954 г. градът е електрифициран, през 1953-а започва изграждането на водопровод. През 1962 г. е създадена автобаза, а на следващата 1963 г. започнали да се строят първите блокове в града. На 18 май 1964 г. градът е посетен от Тодор Живков. През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти. През 60-те години на ХХ в. в Тополовград започват да се заселват роми, които изграждат своите домове в долния край на града и махалата „Свети Илия”. През 1973 г. в Тополовград е открито предприятието „Мрамор и гранит”. Независимо от това обаче, през 70-те и особено през 80-те години много хора от района и града, особено младите, започват да се изселват в по-големите Стара Загора, Ямбол, Пловдив, Хасково и др. Този процес продължава и в момента.
[редактиране] Религия
Над 90% от населението на община Тополовград изповядва източно православно християнство. Тополовград е център на Архиерейско намесничество към Сливенска Епархия.
На около 15 км. от Тополовград, до село Устрем се намира манастирът "Света Троица". Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че манастирът бил основан през Втората българска държава. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. В близост до манастира "Света троица" има пещера, наричана днес Караколюва дупка. Смята се, че Индже войвода и Кара Колю са помогнали за възстановяването на манастира в края на XVIII в и началото на XIX в.
[редактиране] Политика
Статия за местната политика във в. СЕГА [1]
[редактиране] Икономика
Тополовград се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на Община Тополовград, през годините на социализма в града не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото. В града се намира едно от тютюнопреработващите предприятия в структурата на "Булгартабак холдинг" АД (наследник на съществувалата до края на 40-те години на XX век кооперация "Каваклийска яка"), приватизирано в края на 2004 г.
В Тополовград е централата на мина "Устрем" (добив на цветни и редки метали), понастоящем ликвидирана. Ликвидирано е и производството на медицински инструменти в най-голямото в близкото минало в България предприятие за производство на медицински инструменти - Медикотехника.
[редактиране] Демография
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в "Република на младостта".
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Театри
Kъм читалището на Тополовград функционира самодейна театрална трупа. От 2001 г. в Тополовград се провежда Балкански фестивал на самодейните театри, голямо събитие за културния живот на града.
[редактиране] Музеи
В града функционира етнографски музей. Експозицията му включва традиционни за региона женски дрехи и предмети от възрожденската епоха.
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Станко Разбойников (Мустафа паша / Свиленград, 1846 - Каваклии / Тополовград, 1889) - възрожденец
- Димитър Диков - свещеник в Каваклии / Тополовград от 1868 до 1906 г., възрожденец, учител, преводач
- Индже войвода(ок. 1755-1821 г.) войвода върлувал из Сакар и Странджа
- Кара Никола Омарчалията (Кара Колю) - байрактар на Индже войвода, знаменит из равнините на юг от Стара планина. Пътят между Сакар и Бакаджиците се e нарича "Караколювият път"
[редактиране] Галерия
 Църквата "Света Богородица" |
 ул. "България" |
 пл. "Освобождение" |
 Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" |
[редактиране] Външни препратки
- Радио и телевизия в Тополовград [4]
