Хималия (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хималия

Хималия заснета от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Чарлз Дилон Перин
Дата	3 декември 1904 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус	11 432 430 km (0,07642 АЕ)
Ексцентрицитет	0,1443
Перигей	9 782 900 km (0,065 АЕ)
Апогей	13 082 000 km (0,087 АЕ)
Орбитален период	249,726 дни (0,704 години)
Орбитална обиколка	71 456 750 km (0,478 АЕ)
Орбитална скорост – мин. – средна – макс.	2,879 km/s 3,312 km/s 3,850 km/s
Инклинация	46,23° (към еклиптиката) 29,59° (към екватора на Юпитер)
Естествен спътник на	Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър	170 km
Площ	~90 800 km2
Обем	~2 570 000 km3
Маса	6,7×1018 kg
Средна плътност	2,6 g/cm3
Повърхностна гравитация	0,062 m/s2 (0,006 g)
Втора космическа скорост	~0,100 km/s
Период на въртене	~0,4 дни (10 часа)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,04
Повърхностна температура – мин. – средна – макс.	неизв. неизв. ~124 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	няма

Хималия е естествен спътник на Юпитер, открит от Чарлс Дилон Перин в обсерваторията Лик през 1904 г. Носи името на нимфата от древногръцката митология Хималия.

На 19 декември 2000 г. апаратът Касини-Хюйгенс заснема Хималия от значително разстояние.

Името на спътника е установено през 1975 г. Преди това Хималия е била известна под означението Юпитер 6. Понякога е наричана още Хестия

Хималия е най-големият представител на групата на Хималия, състояща се от пет обекта на орбита от 11 до 13 Gm под инклинация от около 27,5°.