Sede vacante
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Sede vacante (от латински свободен престол) e термин, използван в Католическата църква за означаване на периода, когато епископският престол е свободен. Кодексът по църковно право от 1983 г. използва този термин както за вакантността на Светия престол на римската архиепархия (Sede romana vacante), така и за всяка друга епархия. Този период продължава до момента на поемането на епархията от нов епископ. Администрацията по това време се ограничава до най-неизбежните неща, понеже е в сила правилото nihil innovetur (нищо да не се променя).
[редактиране] Sede vacante на Светия престол
Sede vacante на Светия престол започва от смъртта на папата (или евентуално, ако подаде оставка). Смъртта на папата трябва да е потвърдена от камерлинга. Във Ватикана администрацията поема кардинала камерлинг, подпомогнат от още трима кардинали асистенти (под 80-годишна възраст), които са избрани от Кардиналската колегия, по един от всяка степен (кардинал епископ, кардинал презвитер и кардинал дякон). Sede vacante продължава до момента, когато избраният от конклава кандидат не изрази своето съгласие да приеме поста. Ако избраният е епископ, чрез факта на своето съгласие той става веднага папа, а ако не е - получава папската власт, чак тогава, когато приеме епископското ръкоположение. През Средновековието, а и в по-ново време, вакантността на Римския престол продължавала понякога дълго, поради различни причини. Най-дългите периоди в Историята на Католическата Църква, когато не е имало папа, са през годините 1241-1243 и 1268-1271. Реорганизацията, извършена от папа Павел VI, e улеснила избора на Римския епископ.
По време на Sede vacante, дикастериите на Римската курия имат власт, точно определена от Апостолическата конституция "Universi Dominici Gregis". В този документ на папа Йоан Павел II от 22 февруари 1996 г. се казва също, че на никого не е позволено да снима или записва агонизиращия или починал папа до момента на показване на тленните му останки в базиликата "Св. Петър" с понификални одежди. Ако някой би искал да го направи с документална цел, това става само с позволение на кардинала камерлинг, но и в такъв случай Римският епископ трябва да е облечен в понификални дрехи. Ако починалият папа е оставил завещание и е определил изпълнител, то изпълнителят има за задача да изпълни последната воля на папата, но се отчита за своите действия само пред бъдещия папа.
По време на Sede vacante, всички служители на Римската курия губят постовете си, освен кардинала камерлинг, великия пенитенциарий, генералния викарий на римската архиепархия и декана на Кардиналската колегия. Не губят постовете си и апостолическите нунции по света.
По време на Sede vacante, Светият престол и кардиналът камерлинг използват специален герб. На герба има кръстосани ключове, евангеличен символ на властта, дадена на Св. Петър от Исус Христос. Тиарата е заместена с балдахин във формата на чадър, който преди е използван само от владетелите. От началото на XVI в. кардиналите камерлинги прибавят в своя герб този балдахин, символ на тяхната власт. Този чадър символизира и Божието провидение над Църквата в очакване на новия папа.
[редактиране] Sede vacante в другите епархии
Sede vacante в другите епархии започва от момента на смъртта на епископа ординарий, след неговата оставка, преместване или лишаването му от власт от папата. По това време генералният викарий и епископските викарии губят постовете си, доколкото не са епископи. Ако има назначен епископ коадютор, то той веднага става епархиен епископ. Ако такъв епископ коадютор няма, то властта временно поема помощник епископът (ако са повече от един - този с най-голям стаж като епископ) или от друг свещеник от списъка, който всеки епархиен епископ е длъжен да направи. След това катедралната капитула в епархията е длъжна да избере капитулен викарий. Ако в епархията няма капитула, властта й се поема от Колегията на съветниците, които избират администратор sede vacante. Задачата на викария или администратора е да се грижи за мeстната Църква, докато не приключи вакантността на епископския престол. Власта им угасва в момента на приемането на епархията от назначения от папата нов епикоп. За администратор или викарий може ба дъде избран само епископ или свещеник над 35 години. Ако изборът не бъде направен за 8 дни, архиепископът митрополит (за суфрагалните епархии) или най- възрастният суфрагален епископ (за митрополиталните епархии) назначават администратор. Папата може да се възползва от правото си, което също се случва често, да назначи апостолически администратор sede vacante със същтата власт, както на викария.
