Абасиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Абасидите (750 - 1258 г.н.е.) са династия халифи на Багдад и Кайро, втората от двете големи сунитски династии на Арабския халифат след Омеядите. Абасидските халифи официално защитават правата си със своя произход от Абас ибн Абд ал-Муталиб (566-652), един от по-младите чичовци на пророка Мохамед, поради което се смятат за законни наследници на Пророка, сравнени с Омеядите, които произлизат от клан в племето Кораиш, различен от този на Мохамед.

Династията е основана от Абул Абас, който през 750 г, се провъзгласява за халиф и започва преследване на Омеядите. Неговият наследник ал-Мансур 754 - 775 се премества от Дамаск, който бил столица на Омеядите в Багдад. Най-голям културен разцвет династията получава по времето на халифа Харун ал-Рашид 786 - 809, известен още и като герой на много от приказките от 1001 нощ. Въпреки това по негово време започва политическия упадък, който се увеличава още повече при неговите наследници. Непрекъснато започнали големи части от арабската империя да се провъзгласяват за независими и след 10-ти век някои от новите ислямски държави също се провъзгласяват за халифати, като например ал Андалуз и Египет. Освен това някои генерали и фамилии придобиват голяма политическа власт и при това положение халифите стават по-скоро представители на религиозната дейност. Последният халиф ал-Мустазим 1242 - 1258 е убит от монголците, които по това време превземат Багдад. Несъмнено един член на династията успява да избяга в Египет, където под контрола на мамелюците започва да управлява. Този последен клон на династията се поддържа на власт до 1517 г., когато Отоманските турци превземат Египет и Сирия.