Александър Гейщор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Гейщор полски историк
Роден:	17 юли 1916 Москва, Русия
Починал:	9 февруари 1999 Варшава, Полша

Александър Гейщор (Aleksander Gieysztor) (роден 17 юли 1916 в Москва — починал 9 февруари 1999 във Варшава) е световноизвестен учен, историк-медиавист, смятан за един от най-изтъкнатите представители на полската наука през втората половина на 20 век.

Ражда се в Москва, където неговото семейство емигрира от родната Беларус по време на войната. От 1921 живее във Варшава. През 1937 год. завършва Историческия факултет на Варшавския университет. Участва като запасен офицер в септемврийската кампания през 1939 год. През време на хитлеристката окупация на Полша е функционер на Бюрото за информация и пропаганда на Главното командване на Армия Крайова, като накрая става един от нейните ръководители. Участва във Варшавското въстание. През време на войната съвместява конспиративната с научната дейност – изнася лекции в Тайния университет, а през 1942 год. защитава докторат.

През юли 1945 год. Александър Гейщор става асистент в Държавния институт по история на изкуството и инвентаризация на паметниците. През септември 1945 год. става асистент във Варшавския университет. През 1949 год. бива назначен за извънреден професор във Варшавския университет по средновековна история на Полша и по помощни исторически науки.

Александър Гейщор е директор на Института по история към Варшавския университет до 1975 год.

През 1960 г. Александър Гейщор е назначен за редовен професор. През март 1964 год. подписва известното писмо на 34 интелектуалци, връчено на председателя на Съвета на министрите Юзеф Циранкевич, в което се настоява за промяна на полската културна политика в съответствие с правата, гарантирани от конституцията на полската държава. През януари 1971 год. бива прието решение за възстановяване на Кралския замък във Варшава и Александър Гейщор става член на Гражданския комитет по възстановяването.

През 1971 год. Александър Гейщор става член на Полската академия на науките. През 1975 год. става заместник-председател на Комитета за възстановяване на Кралския замък. Александър Гейщор е първият директор на Кралския замък във Варшава (до 1991 год.), свързан от самото начало с възстановяването му, а още по-отрано – и с изследователската работа по него – първите публикации за Замъка издава още през 1950-те. Председател е на Полската академия на науките от 12 декември 1980 до 1984 год. и повторно – от януари 1990 до 1992 год. През 1986 год. получава Държавна награда I степен. През 1989 год. участва в дебатите на Кръглата маса – формално от управляващата страна, но при пълно доверие от страна на опозицията, като на 5 април 1989 год. председателства пленарното заседание, с което завършва работата на Кръглата маса.

Александър Гейщор е един от основателите на Висшето хуманитарно училище в Пултуск през 1994 год. В това учебно заведение работи до края на живота си. През 2002 г. то приема неговото име.

Александър Гейщор е почетен гражданин на Варшава (1992) и на Пултуск, член е на много академии на науките и научни дружества по целия свят, доктор хонирис кауза на парижката Сорбона, изнасял е лекции в множество учебни заведения.

Александър Гейщор е автор на около 500 публикации, между които:

• История на Полша (Historia Polski) (съавтор; 1947)
• Из изследванията върху генезиса на кръстоносните походи (Ze studiów nad genezą wypraw krzyżowych) (1948)
• Очерк по помощни исторически науки (Zarys nauk pomocniczych historii) (1948)
• Очерк по история на латинската писменост (Zarys dziejów pisma łacińskiego) (1972)
• Кралският замък във Варшава (Zamek Królewski w Warszawie) (1973)
• Митология на славяните (Mitologia Słowian) (1980), първият значителен труд на тази тема след Александър Брюкнер
• История на Мазовия до 1526 год. (Dzieje Mazowsza do 1526 roku) (заедно с проф. Хенрик Самсонович)