Андон Калчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андон Калчев български военен и революционер

Роден:	1910 Жужелци, днес Гърция
Починал:	27 август 1948 Солун, Гърция

Андон Калчев е български военен, общественик и революционер, деец на българското национално-освободително движение, основател на българската паравоенна организация Охрана в Егейска Македония през Втората световна война.

[редактиране] Биография

Андон Калчев е роден в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. След Ньойския договор и останалата част от семейството емигрира в свободна България и се установява в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931 година и заминава за Германия, за да продължи учението си и завършва икономика в Лайпцигския университет, където остава да преподава. По покана на цар Борис ІІІ Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин поручик.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година и окупацията от България на източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в лейтенант, е сред основателите на Солунския български клуб - организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в Егейска Македония, останала под гръцка администрация.

През септември 1941 година Калчев се установява във Воден (Едеса) и там основава българска паравоенна организация, наречена Охрана, която има за цел да защитава българското население от андартските чети. Подразделения на Охрана са формирани и в Лерин (Флорина) и в Костур (Кастория), с общо около 3 000 въоръжени членове.

След края на Втората световна война Андон Калчев е съден от извънреден гръцки съд като военнопрестъпник заедно с италианския поручик Равали. Процесът, на който не са допуснати български адвокати, започва на 10 май 1948 година и трае десет дни. Калчев е осъден на смърт за морално подстрекаване към убийство на базата на временен военновременен закон и е разстрелян в солунския затвор Ептапиргио на 27 август 1948 година. Последните му думи са „Ура Македония!“