Андрей Луканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андрей Луканов български политик

Роден:	26 септември 1938 Москва, Русия
Починал:	2 октомври 1996 София, България

Андрей Карлов Луканов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 - Българска социалистическа партия. Той е министър-председател на България в 76-то (1990) и 77-то (1990) правителство, въпреки че според някои няма българско гражданство. Смятан е за свързан с влиятелни кръгове в Русия, както и с процеса на преливане на държавни средства във фирми, свързани с БКП, започнал в средата на 80-те години.^{[източник?]}

Андрей Луканов е народен представител в VII (1976-1981), VIII (1981-1986) и IX (1986-1990) Народно събрание, в VII Велико Народно събрание (1990-1991) и в XXXVI (1991-1994) и XXXVII (1994-1996) Обикновено Народно събрание.

[редактиране] Биография

Андрей Луканов е роден през 1938 в Москва в семейството на комунистическия политик Карло Луканов. Той е съветски гражданин по рождение и не придобива българско гражданство до края на живота си. През 1963 завършва "Международни отношения" в МГИМО, Москва, след което е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева. След завръщането си е заместник-министър (1972-1973) и първи заместник-министър (1973-1976) на външната търговия, вицепремиер (1976-1986) и първи вицепремиер (1986-1987), министър на външноикономическите връзки (1987-1989).

Луканов играе важна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП, след което заема ръководни постове в партията и оглавява нейното правителство през 1990. Правителството на Луканов пада след публични протести, предизвикани от тежката икономическа криза в страната. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.

На 7 юли 1992 г. по искане на главния прокурор Иван Татарчев и с решение на Народното събрание ^[1] му е отнет депутатският имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, при условията на продължаващо престъпление, действайки в съучастие с длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. След което г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима само по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража. През март 1997 съдът приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на европейската конвенция и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест.

От 1994 г. е съдружник и президент на руско-българското съвместно предприятие "Топенерджи". През 1996 г. Андрей Луканов създава в Плевен фондация "Кайлъка". На 2 октомври 1996 той е застрелян пред дома си в София, което засилва слуховете за връзките му с организираната престъпност.

[редактиране] Семейство

Андрей Луканов е женен за Лилия Герасимова, с една дъщеря:

Ана Луканова

[редактиране] Основни последствия от управлението

Под предлог, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. В следствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.

През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва споразумение с основните кредитори за 3-годишен гратисен период по просрочените плащания. След изтичане на гратисния период правителството на Жан Виденов безуспешно опитва да договори облекчени условия или ново разсрочване. За да не се влошава допълнително репутацията на държавата, плащанията са възобновени. Покриването на над 1 млрд. щ. д. лихви и главница допълнително обезкървява икономиката. Съчетано с кризата в тежката индустрия и краха на банковата система това е един от основните фактори за икономическата криза през 1996 г.

С въвеждането на режима на валутния борд през 1997 г. състоянието започва да се стабилизира и след 2000 г. международните кредитни агенции постепенно си възвръщат доверието в платежоспособността на България.

[редактиране] Библиография

„Четиридесет години социалистическа външна търговия на НР България“ (1985)
„За кризата“ (1992)
„Социалната демокрация - алтернатива за България“ (1992)
„Българската корида. Писмо от Развигор“ (1993)

[редактиране] Източници

↑ Държавен вестник, бр.57 от 14.07.1992 г.

Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

---	>>>	вицепремиер (17 юни 1976— 19 юни 1986)	>>>	---
---	>>>	първи вицепремиер (19 юни 1986— 19 август 1987)	>>>	---
Христо Христов¹	>>>	министър на външноикономическите връзки (19 август 1987— 17 ноември 1989)	>>>	Христо Христов
Георги Атанасов	>>>	министър-председател (5 февруари 1990— 22 декември 1990)	>>>	Димитър Попов