Антарктическа конвергенция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антарктическата конвергенция е линията обкръжаваща Антарктика, където студените антарктически води от юг потъват под сравнително по-топлите северни води. Преминава приблизително на 55° южна ширина, като в отделни участъци стига до 48° и 61° южна ширина. Конвергенцията се отличава с постоянство, като рядко се измества повече от 50 км от обичайното си местоположение. Широка е около 40-55 км, в рамките на които температурата на водата рязко се променя с 2,8-5,5°C. Характерни за района на Конвергенцията са честите мъгли и особено богатата морска флора и фауна, дължащи се на повишената концентрация на хранителни вещества.
Островите Южна Джорджия, Южни Сандвичеви острови,Буве, Хърд и Макдоналд, Южни Оркнейски острови, Южни Шетландски острови, Балени, Скот и Петър I са разположени южно от Антарктическата конвергенция, островите Кергелен са приблизително в района на Конвергенцията, а островите Диего Рамирес, Гоф, Принц Едуърд, Крозе, Макуори и Кембъл са на север от нея.
Антарктическата конвергенция е описана за пръв път от известния английски учен Едмънд Хали (Халей) при плаването му с кораба „Парамор“ („Парамур“) в Южния Атлантик през 1700.
