Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Барион — Уикипедия

Барион

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Барион
Класификация
Субатомна частица
Фермион
Адрон
Барион

Бариони във ядрената физика са елементарни частици, включващи протона и неутрона (с общото име нуклеони), както и известен брой по-тежки, нестабилни частици, наречени хиперони. Терминът барион идва от гръцкото barys, означаващо „тежък“, тъй като това са частици, по-тежки от останалате.

Съдържание

[редактиране] Свойства

Барионите са силно взаимодействащи си фермиони, тоест, те участвуват в силни атомни взаимодействия. Те се описват от статистиката на Ферми-Дирак, която по принцип се прилага върху всички частици, подчиняващи се на принципа на Паули. По това те се различават от бозоните, които не се подчиняват на този принцип. Барионите, заедно с мезоните, принадлежат към семейството на адроните, което означава, че са съставени от кварки. Барионите са фермиони, съставени от 3 кварки, докато мезоните са съставени от кварк и антикварк.

[редактиране] Видове

Освен нуклеоните (протони, неутрони), други членове на семейството на барионите са Δ, Λ, Σ, Ξ and Ω частиците.

Делта барионите++, Δ+, Δ0, Δ) са съставени от комбинация от горни и долни кварки, и се разпадат до пион и или протон, или неутрон.

Ламбда барионите0, Λ+c) са съставени от горен, долен и или чаровен, или странен кварк. Неутралният ламбда барион е дал първото наблюдавано доказателство за съществуването на странен кварк.

Сигма барионите+, Σ0, Σ) са съставени от странен кварк или от комбинация от горен и долен. Неутралните сигма бариони имат същата комбинация от кварки като при неутралните ламбда бариони и поради това се разпадат много по-бързо от Σ+ (горен, горен, странен) или Σ (долен, долен, странен).

Кси барионите0, Ξ) са съставени от два странни кварки и или горен, или долен кварк. Неутралният кси барион, Ξ0, съставен от един горен и два странни кварки, се разпада до неутрален ламбда барион и неутрален пион, който от своя страна бързо се разпада до електрон и позитрон; те веднага анихилират и така изглежда, че продукт от разпада на кси бариона е един ламбда барион, който излъчва гама-лъчи.

Омега минус барионът) е съставен от три странни кварки. Откриването му е голям триумф в изучаването на кварковите процеси, тъй като е открит едва след като неговото съществуване, маса и продукти от разпада вече са били предсказани.

[редактиране] Барионна материя

Барионната материя е материя, съставена главно от бариони (по маса). Това е материята, която ни е позната в ежедневието. Небарионната материя е коренно различна и е предмет на спекулации в космологията, в опитите да се разработи теория, обясняваща всички наблюдения на материята във Вселената като цяло. Виж тъмна материя.

[редактиране] Таблица на барионите

Бариони
Частица Символ Състав маса
MeV/c2
барионно число странност чар Средно време на живот
секунди
Протон p uud 938,3 +1 0 0 стабилен1
Неутрон n ddu 939,6 +1 0 0 9202
Делта Δ++ uuu 1232 +1 0 0 6×10−24
Делта Δ+ uud 1232 +1 0 0 6×10−24
Делта Δ0 udd 1232 +1 0 0 6×10-24
Делта Δ- ddd 1232 +1 0 0 6×10-24
Ламбда Λ0 uds 1115,7 +1 −1 0 2,60×10−10
Ламбда Λ+c udc 2285 +1 0 1 2,0×10−13
Сигма Σ+ uus 1189,4 +1 −1 0 0,8×10−10
Сигма Σ0 uds 1192,5 +1 −1 0 6×10−20
Сигма Σ- dds 1197−4 +1 −1 0 1,5×10−10
Кси Ξ0 uss 1315 +1 −2 0 2,9×10−10
Кси Ξ dss 1321 +1 −2 0 1,6×10−10
Омега Ω sss 1672 +1 −3 0 0,82×10−10

1 най-малко 1030 години
2 за свободни неутрони; в повечето обикновени ядра неутроните са стабилни.

[редактиране] Виж също

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu