Бежански заем

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бежанският заем е външен заем, взет от правителството на България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.

Бежанският заем е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, нидерландски и американски банки. Той е в размер на 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара, при лихва от 7% и трябва до бъде изплатен за 40 години.

За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настанявянето на бежанците.