Безсмъртие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Безсмъртие — идея за това, че природният закон „всичко е смъртно“, може да се наруши.

Понятието „безсмъртие“ обхваща:

безсмъртие на душата — човешката душа живее вечно, независимо от тялото;
безсмъртие на физическото тяло — вечно живеещ човек;
придобиване на безсмъртност в преносен смисъл — оставане завинаги в паметта на хората.

Съдържание

1 История
2 Eликсир на безсмъртието
- 2.1 Еликсирът и историята
3 Легенди
4 Имортализъм — наука за безсмъртието
5 Вижте още
6 Външни препратки

[редактиране] История

Идеята за безсмъртието се среща при голяма част от древните народи. Гърците и евреите използват терминът в смисъл на призрачно съществуване в царството на „сенките“ („Хадес“ — при елините, „шеол“ — при юдаизмът). В Индия и Древен Египет преобладава учението за прераждането на душите.

Според думите на Херодот, Египтяните <…> първи споменават безсмъртието на човешката душа. Когато тялото умира, душата се преражда в друго същество, раждащо се в този момент.

На по-късен етап в юдаизмът безсмъртието се свързва с учението за въркресяването на мъртвите и задгробния живот; в такъв вид то се среща в християнството и исляма.

В някои философски системи се разглежда безтелесно съществуване на душата (езотерически имортализъм).
Материализмът отхвърля съществуването на душа.
Като систематично учение, понятието за безсмъртието е обосновано и развито от Платон.

[редактиране] Eликсир на безсмъртието

Еликсирът на безсмъртието е легендарно вещество, имащо свойството да подмладява човешкият организъм и удължава живота до безкрайност. Той се споменава в легендите и преданията на много народи като „храната на боговете“ (амброзия, амрита, хаома).

Алхимията от появата си се опитва да „открие“ еликсира на безсмъртието. Според нея, златото, което е благороден метал, съдържа в себе си субстанция, правеща го вечно.

[редактиране] Еликсирът и историята

Клеопатра пие подобна напитка, изготвяна с помощта на алхимичната технология. Не е възможно да се съди за успешността на опита, поради извършеното от нея самоубийство скоро след започването на терапията.

Личният лекар на папа Бонифаций VIII предлага да се смесят в разтопено състояние злато, скъпоценности, сапфири, изумруди, рубини, топази, бели и червени корали, слонова кост, сандалово дърво, сърце на елен, корен от алое, мускус и амбра; считало се, че тази смес е „еликсирът на безсмъртието.“

Известен е случай с китайският император Сюан-Цзун. Придворният алхимик приготвял в течение на една година „еликсир на безсмъртието.“ Месец след приемането му императорът се споминава.

[редактиране] Легенди

Индиецът Тапасвиджи живее 186 години (1770—1956), според официалните му документи. Ражда се в Питиал, след 50 години се отдава на аскетизъм в Хималаите. Занимава се с йога, достига съвършенство в управлението на процесите произходящи в човешкия организъм (състояние самадхи). Тапасвижди споменава за среща с друг старец отшелник, говорещ единствено на санскрит (говорен само в Древнa Индия). По думите на стареца, той е бил на 5 хиляди години. Придобива таково дълголетие благодарение на „еликсир на безсмъртието.“ Старецът предава известно количество на Тапасвиджи. След смъртта на Тапасвиджи е предприет щателен обиск в дома му.

Известна е легендата за знаменитият авантюрист Сен-Жермен. Има „сведения“, че в продължение на няколко столетия Сен-Жермен запазва младежкият си вид. Сен-Жермен разказва за своите беседи с Платон, Сенекa и Исус Христос. Споменавани от него детайли карат слушателите да вярват в неговото безсмъртие.

Безсмъртието се среща и като проклятие, например в легендата за Ахасфер.