Блага Димитрова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блага Димитрова българска писателка |
|
Родена: | 2 януари 1922 Бяла Слатина, България |
---|---|
Починала: | 2 май 2003 София, България |
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик и политик. От 1992 г. до 1993 г. е вицепрезидент на България.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка, а баща юрист[1] и израства в Търново. През 1941 г. завършва гимназия в София, а през 1945 г. - завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
[редактиране] Писател
Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София), литературните й интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение, Бл. Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като 8 години работи като редактор на списание Септември (1950-1958). Този й роман - "Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите й творби, наред с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 година й е забранено публикуване на творбите й заради десидентските й възгледи и дейности.
Признание за дейността си като писател Бл. Димитрова получава с удостояването с множество български международни литературни награди и отличия, включително оредн "Стара планина" - първа степен. Романът й Лавина е филмиран през 1981 година, а през 2003 е издаден 1 т. от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.
[редактиране] Политика
През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерацията на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1991 г. става народен представител в XXXVI Обикновено Народно събрание от СДС. През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но през 1993 г. напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.
[редактиране] Семейство
Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.
Блага Димитрова осиновява Ханна Хоанг Димитрова през 1967 г. във Виетнам.
[редактиране] Библиография
- „До утре“ (1959, стихове) /стохотворението „До утре“/
- „Светът в шепа“ (1962, стихове)
- „Обратно време“ (1965, стихове)
- „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
- „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
- „Отклонение“ (1967, роман)
- „Мигове“ (1968, стихове)
- „Лавина“ (1971, роман)
- „Как“ (1974, стихове)
- „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)
- „Дни черни и бели. Елисавета Багряна - наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
- „Гонг“ (1976, стихове)
- „Пространства“ (1980, стихове)
- „Лице“ (1981, роман)
- „Лабиринт“ (1987, стихове)
- „Между“ (1990, стихове)
- „Нощен дневник“ (1992, стихове)
- „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
- „Знаци по снега“ (1992)
- „Белези“ (1937-1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
- „Нощна лампа сред бял ден“ (1999; ISBN 9544921419)
- „Времена“ (2000; ISBN 9544396594)
- „Събрани творби“
- „Том 1. Ранни стихове“ (2003; ISBN 9549073564)
- „Том 2. Лирика и поеми“ (2003; ISBN 9549073580)
- „Том 3. Пътуване към себе си“ (2003; ISBN 9549073599)
- „Том 4. Отклонение“ (2004; ISBN 9549310035)
- „Том 5. Страшния съд“ (2004; ISBN 9549310043)
- „Том 6. Лавина“ (2005; ISBN 9549310051)
- „Глас“ (2004)
[редактиране] Източници
- „liternet.bg“. Сайтът е посетен на 2006-04-26
[редактиране] Външни препратки
- Великите българи
- 10 стихотворения от Бл.Димитрова
- Блага Димитрова на сайта на ЛитерНет
- Филмът Лавина, ревю
Атанас Семерджиев | >>> | вицепрезидент (22 януари 1992— 6 юли 1993 (недовършен мандат)) | >>> | Тодор Кавалджиев |