Бушприт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бушпритът при платноходните съдове e наклонена греда, излизаща напред от носа. Служи за опъване на форщаговете, позволявайки на фок-мачтата да бъде поставена по-напред.

При големи и високи кораби бушпритът може да има значителна дължина и към него да са прикрепени няколко форщага. Когато не се използват, кливерите се свиват, като се завързват по бушприта. В този случай екипажът трябва да работи върху бушприта, за да ги свива и приготвя. За да се избегнат инциденти при голямо вълнение, бушпритът обикновено излиза под ъгъл нагоре от носа.

При ранните океански платноходи бушпритът е бил наклонен под висок ъгъл и под него на рея окачвали едно или две квадратни платна. През 17 и 18 век близо до края на бушприта е добавена вертикална шпрингова стенга, на която било опъвано още едно квадратно платно. Кливерите, опъвани по форщаговете, обаче, се оказали по-полезни за скоростта и маневреността и бушпритът бил удължен с утлегар и дори допълнително с бом-утлегар, в резултат на което съществували бушприти с огромна дължина, достигаща 30 м общо. При по-малки плавателни съдове, при които бушпритът не се използва за закрепване на платна, той често е хоризонтален. На съвременните яхти рядко има бушприти. Форщагът при тях стига просто до върха на носа.