Беседа:Български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

В шаблона за езиците има следната точка Списък на езиците по общ брой говорящи. Ще може ли говорящи да се замени с говорещи, защото това е правилната форма на български, посочена в многотомния Речник на българския език? Формата говорящ е с руски изговор на малката носовка, която в новобългарски има рефлекс само е, никога я.--Хари 07:02, 21 юни 2004 (UTC)

Съдържание 1 Ь 2 Старобългарски език 3 Кога са настъпили промените, характерни за българския в сравнение с останалите славянски езици 4 Твърдеше се, че са настъпили през Възраждането, аз изтрих това твърдение

[редактиране] Ь

At sl: we are wondering if the letter 'ь' (same as the "soft sign" in Russian) exists in Bulgarian alphabet or not. Many sources in English don't mention it but some do. If it exists, can somobdy give an example of a word with this letter.

It sure does - this letter is a part of our alphabet. You want examples - here they are: монтьор, шофьор, актьор, фризьор. As you can see, it is always used before the letter 'o' and after a consonant. So, in other words, the purpose of this letter ('ь') is to indicate a soft consonant before 'o'.

Thank you for asking. --Webkid 12:39, 13 юли 2004 (UTC)

Благодаря ви много. I guess that in Bulgarian alphabet it is placed between 'Ъ' and 'Ю' and that it is called a soft sign like in Russian. Am I right?

You are right about the first thing: its place is between Ъ and Ю. But we call it 'ер-малък', which literally means 'little er'. One more thing: the letter Ъ is called sometimes ер-голям, or large er. --Webkid 13:00, 13 юли 2004 (UTC)

[редактиране] Старобългарски език

И както в началото бе Словото, така и ние ще започнем представянето на нашата култура от нейното начало, а едва ли някой ще оспори,че това начало е създаването на СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ. Тук няма да застъпваме спорните моменти в науката, а именно - точната дата на създаването на писмеността, а също така и коя от двете азбуки (глаголица или кирилица) е първата, създадена от св. Константин-Кирил Философ. Само ще се ограничим да споменем нашето лично (и кратко) мнение - през Средновековието новото винаги измества старото (винаги, не както е през нашия бурен век), следователно кирилицата е по-новата азбука от двете. А също и това, че съществуват документи със заличена глаголица, но няма такива със заличена кирилица.

В старобългаристиката е прието , че глаголицата се е използвала активно през първите 20 - 30 години от пристигането на учениците на Кирил и Методий в Българското Княжество. След това книжовниците и от двете школи постепенно преминават към кирилица. И за двете азбуки е типично, че буквите имат и числова стойност (арабските цифри още не са навлезнали в Европа и всички букви са служели и за означаване на числа, като за целта върху буквата се е поставяла титла {знака ~ - например А ~= 1} )

[:азбука[1]]

[редактиране] Кога са настъпили промените, характерни за българския в сравнение с останалите славянски езици

Серизоно незнание издава онзи, който твърди в статията, че промените в българския език са настъпили през Възраждането! Според онова, което съм учил в университета по история на българския език, основните граматични промени - развитието на член, изчезването на падежите при имената и инфинитива при глагола и развитието съответно на предложни механизми и конструкции да + сегашно време за замяната им започва около Х век, а се развиват бурно през византийското владичество, когато на Балканите е имало доста гъсти езикови контакти. Обръщането на внимание на лексиката, която най-лесно се променя дори по времето на едно поколение, а камо ли при по-дълги периоди, и също така се възвръща (пример - български), е погрешно, основните промени в български по отношение на славянските езици не са лексикални, а граматични. Лексикални заемки имат на практика всички езици, а граматичните заемки са белег за силно междуезиково взаимодействие, каквото е имало на Балканите и което е оставило следи във всички балкански езици, обединени днес от различни общи черти, които дават основание да се говоро за Балкански езиков съюз. Не искам да редактирам статията "Български език", защото смятам, че не съм достатъчно учил за това (завършена славянска филология), но не съм съгласен и тук да пишат хора, които освен ентусиазъм нямат кой знае какви знания.

Статията не е плод на един автор, както проличава от историята ѝ. Забележката, разбира се, е основателна до известна степен, но за съжаление и аз не съм специалист по български език, за да преценя точно. За съжаление, не открих къде в статията се твърди, че промените в българския са настъпили през Възраждането. Видях, че там се говори за промени, най-съществените от които били през Възраждането. Наистина, тук се бъркат понятията език изобщо и книжовен език и именно това би трябвало да се уточни, но твърдението не е изцяло погрешно. Все пак, не виждам каква пречка има да направите минимални корекции, които смятате, че са неоспорими.--Хари 13:28, 31 октомври 2005 (UTC)

[редактиране] Твърдеше се, че са настъпили през Възраждането, аз изтрих това твърдение

Когато аз се намесвах в статията, не помня кога, но съдейки по отговора на Хари е било миналата година, тя изглеждаше кошмарно неграмотно. И сега не е добра, т.е. изисква много по-системно и обширно описание, което да се направи по план с точки. Това обаче е трудна задача и ми се струва, че трябва да се намеси някой сериозен учен от Института по български език към БАН. Вярно, че в текста, който критикувах тогава, явно бяха объркани понятията "език" и "книжовен език", но заглавието на статията "Български език" налагаше да се говори за езика като цяло, не за негови отделни равнища. Горното остро и неподписано изказване за българския език, на което е отговорил Хари, е мое, сега си спомням, макар че не помня кога точно съм го писал!
И сега имам една забележка, в статията пишеше, че среднобългарски (тоест езикът на Второто б. царство докъм ХVІ век, е повлиял върху оформянето на хърватската и словенската редакции на старобългарски. Следвал съм именно сърбо-хърватска и словенска филология в СУ, но такава информация не съм чул, нито пък чел. Словенската, хърватската и моравската редакции са преки наследници на Кирил и Методий и техните ученици, избягали към Венеция. Те се развиват без българско посредничество и използват само и единствено глаголица, т.е. кирилицата (белег именно на българското влияние) не достига дотам. Но дори и да е стигнала, това е било при Първото българско царство, а това е още периодът на СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. И изобщо, защо пък да е толкова важен именно "среднобългарският период"??? Затова, не че съм последна инстанция, но все пак махнах "словенски и хърватски", а добавих "влахо-молдовски". Под "влахо-молдовска" редакция разбирам редакцията на старобългарски използвана в Румъния до ХІХ век.
Друго, знам че е общоприето и няма да го трия, достатъчно е да направя следния коментар. Авторството на Св. Климент Охридски върху кирилицата не е съвсем доказано. По-скоро той е имал афинитет към глаголицата, бидейки ученик на солунските братя, а българската администрацията тогава, свикнала с "несъвършеното" гръцко писмо (справка Черноризец Храбър), е логично да е настоявала за "просто писане", за да не се налага да учи мъчната и неразбираема глаголица. Това е ако не пряката, то поне скритата причина за налагането на кирилицата. Интересно, че в сръбски дебели книги по история и история на литературата (Јован Деретић, Историја српске књижевности) съм чел, че българският цар Симеон е едноличен автор на кирилицата. Това много ме учуди, защото някак си сме свикнали от Сърбия (и не само от нея де) да чуваме "лошо или нищо" за България. Но ето, времената се менят, и очевидно и там истината надделява. Seabhac 20:22, 1 август 2006 (UTC)