Бьори
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бьори - термин, с който вероятно се обозначават т. нар. ,,вълчи” (böri; кит. фули) формирования, засвидетелствани при тюрките от VI-VII в. Това били аристократически дружини от типа Männerbund, организирани на йерархичен принцип - вожд, старши (ветерани) и младши (новобранци). Вожд на тези формирования бил самият владетел, който се считал за пръв сред равни, а от техния състав се набирал висшия и нисшия команден състав на тюркската войска (sü). Същевременно böri образували ядрото на конницата и били нейната тежковъоръжена ударна част. В ранния период на Тюркския каганат, благодарение на тези дружини каганът крепял властта си, т. е. те били нещо като негова гвардия (подобно на личната охрана, наричана hirdh при скандинавците и truste при Меровингите), а впоследствие, след централизирането на държавата тяхната роля в това отношение намаляла. Подобни на тях са ,,берсерките” (сканд. berserkr - ,,меча кожа”) и ,,улфхедхините” (сканд. úlfhedhinn - ,,вълча кожа”) - ,,мечите” и ,,вълчите” воински формирования при скандинавците; ,,Дружините” в Киевска Рус през Средновековието (др.-руск. ,,дружина” – от герм. druhti - ,,въоръжен отряд”, откъдето идва и по-късната руска дума ,,друг” - ,,приятел”, в която е отразено средновековното разбиране за верността и приятелството между членовете на дружината), които се делели на старша, носеща пославянченото тюркско наименование ,,бояре/боляре” (от др.-тюрк. boilar, ст.-бълг. ,,боили/боляри”), и младша - ,,гриди” (славянският еквивалент на скандинавското hirdh) и т. н. Затова, доколкото членовете на böri били набирани изключително сред аристократите, под ,,чергари/номади” и ,,вълци” в текста може да се подразбира ,,обикновения (черния) тюркски народ” (türk qara budun) и ,,знатните тюрки (бегове)” (türk bäglär budun).
[редактиране] Литература
- Кардини, Ф., Истоки средневекового рыцарства. М., 1987, с. 114, 139-140;
- Степанов, Цв., Средновековните българи: Нови факти, интерпретации, хипотези. С., 2000;
- Руш, М., Ранното западноевропейско Средновековие. - В: Човекът и Средновековието. Т. I, С., 1994 (съставители Казаков, Г., Донкова, М.), с. 287-288, 290.
