Видинска синагога

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Видинската синагога е исторически втори или трети по ред юдейски храм във Видин. Предишната е била разрушена по време на Освободителната война (1877-1878).

[редактиране] Построяване

Построена е в рамките на една година - през 1894, със съдействието на дарения от евреите търговци - голяма част от населението на кв. “Калето”, както и евреи от всички краища на Княжество България. Тя е втората по големина след синагогата в София, но се е смятала за по-красива. От 1950 г. обаче сградата не се използва по предназначение, а като склад, което води до твърде лошото и състояние в монента - десетилетия без покрив, вследствие на което стените се рушат.

[редактиране] Архитектура

Намира се в близост до крепостта Баба Вида. Разположена е в трапецовиден парцел (триъгълен с отсечен остър ъгъл). По план сградата е напълно симетрична, с правилна форма, от типа три-корабна едно-апсидна базилика, с притвор, галерии и 4 кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21 х 10 м.

Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има 2 мраморни плочи и 2 релефа с бронзови надписи на еврейски език. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са от лят бронзиран чугун. Те имат база и кубични капители мало-азийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите - спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни.

Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм - централна част, 2 кули, арки и колони, а над олтара - символ на Слънцето.

Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите - с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови 6-ъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор.

Главната фасада е внушителна. Решена е с издаден напред черен обем и 2 странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на 6-ъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка.

[редактиране] Състояние

От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило изключително много състоянието й. През 1970-те започва основен ремонт с оглед да се пригоди (поради добрата акустика) за симфонични концерти. Днес сградата е в процес на реставрация.