Владимир Свинтила

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Свинтила български писател

Роден:	29 април 1926 София, България
Починал:	15 януари 1998 София, България

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) - български писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач, е роден на 29 април 1926 г. в София.

Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.).

Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство “Български художник” (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в.“София-нюз” (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в.“Софийска правда” (1974-1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри” и “Таймс в Индия” (Индия), “Унидад” (Перу), “Нева” и “Всесвит” (СССР), “Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), “Тайди” (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др.

Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на "Сонети" (1956) на Уилям Шекспир, "Песни и поеми" (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

Авторство:

на пиесата “Прометей в Кипър” (1960 г.),
на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена”, “Българска народна керамика”, “Златьо Бояджиев в Пиринския край” и др.).
Съчинения:
- “Асен Грозев” (1964 г.),
- “Васил Бараков” (1965 г.),
- “Андрей Николов” (1969 г.),
- “Борис Ангелушев” (1969 г.),
- “Веселин Стайков” (1970 г.),
- “Васил Захариев” (1972 г.),
- “От светкавици озарени” (1975 г.),
“Владимир Димитров - Майстора” (1977 г.),
- “Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977 г.),
- “История на Самоковската иконописна школа” (1979 г.),
- “Лицето на Горгоната” (1992 г.),
- мемоари и др.