Втори закон на Нютон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вторият закон на Нютон свързва в уравнение промяната на състоянието на движение на даден физически обект с въздействието причинено му от други обекти. Скоростта на изменение на импулса определя въздействието:

Интензивността на въздействието се определя с векторна физическа величина - сила. Ако масата е постоянна m=const, то:

Последното равенство се нарича основно уравнение на динамиката, т.к. често се използва. При еднакво въздействие, телата с по-голяма маса (инертност) получават по-малко ускорение:

, аналогия със закона на Ом в локален вид:

.

Вторият закон на Нютон е валиден само в инерциални отправни системи. Ако няма въздействие, физическите обекти се движат по инерция.