Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Възпитанието в примитивните общества — Уикипедия

Възпитанието в примитивните общества

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: свързване на изреченията в текст, посочване на източници, добавяне на доказателства и конкретни примери. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.


Възпитанието е обществено явление и е присъщо само на човека и човешкото общество. Това е преднамерена форма на взаимодействие между децата и възрастните, която е определена от степента на еволюция на културния опит, религията и морала на общността. Основните фактори, които довеждат до възникване на възпитанието, са трудът, езикът и човешкото общество. Човек се появява, когато се отделя от света на животните. Започва трудова дейност, когато изработва оръдия на труда и си служи с тях. Изработването на оръдия на труда означава човек да въздейства върху природните предмети така, че да им придаде форма, благодарение на която чрез тези предмети да придобие средства за съществуване. В индивидуалния си живот, човек може да придобие много малко знания за действителността. Това е продължителна еволюция. Възрастните предават на децата начина за изработване на оръдия на труда. Това по същество е възпитанието в примитивните общества. Възпитанието представлява, предаване на опита на минали поколения на подрастващите.

Трудът става източник за съществуването на хората. Трудово-производствената дейност е основата, върху която възникват и се развиват социалните връзки и отношения между хората и се създава човешкото общество. Трудовата дейност на хората обуславя появата и на възпитанието. То се превръща в необходим задължителен елемент на човешкото общество, защото осигурява приемственост между миналите и новите поколения, осигурява развитието на обществото.

Езикът възниква в процеса на трудовата дейност, защото се налага хората да съгласуват действията си, да споделят мисли, да общуват. Езикът обобщава и съхранява изминалия опит. За възпитание в истинския смисъл на думата се говори, когато върху подрастващия се въздейства със средствата на речта. Ако няма устно указание, няма възпитание в истинския смисъл, а има подражание.

Съдържание

[редактиране] Период на Палеолит

Палеолит или старокаменна епоха — човек се създава като анатомичен вид. Появява се членоразделна реч. Възпитанието през този период не се отделя от процеса не труда и заедно с него образува едно цяло. В литературата е отбелязано убиване на новородените. Децата са на всички и за тях се грижат всички възрастни от общността. Възпитанието е еднакво за всички деца. През този период децата още не се смятат за социална ценност. Няма съзнанието, че те са продължители на рода.

[редактиране] Период на Неолит

Неолит или новокаменна епоха — развитие на родовоплеменния строй. Възпитанието се отделя от процеса на труда и се обособява в самостоятелна социална дейност. Принципно ново различие е обучението с оглед на бъдещето.Възпитанието е строго разграничено по пол. До 7-9 г.  възраст всички деца се възпитават от майката. След тази възраст момчетата отиват при мъжете и под тяхно ръководство се учат на лов и риболов. Преминаването през възрастовите групи става чрез церемонии. Това са изпите за посвещаване във възрастност — инициация. Възпитанието получава организиран характер. Младите хора се подготвят за инициациите, създават се младежки лагери. Първи зародиши на професионално образование — предаване на знания и умения в занаятите.

[редактиране] Период на Енеолит

Енеолит или металокаменна епоха – период на разделение на труда – земеделци, скотовъдци, занаятчии. Разпада се матриархалната родова община и се утвърждава патриархалното семейство. Мъжът застава начело на рода. Възпитанието получава семеен характер. То е авторитарно – гради се на авторитета на бащата, предците, боговете. Диференцира се съгласно социалното различие. Младежките лагери се разделят на младежки домове за всички и на домове за децата на племенните вождове и жреците. Възпитанието е различно в двата дома. Принципно ново е военното възпитание, а инициациите променят характера си – стават военни. Голяма роля при възпитанието играе митологията.

[редактиране] Литература

  • Чакъров, Найден. Избрани лекции по история на педагогиката — София,1970
  • Чакъров, Найден. История на педагогиката — София, 1982
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu