Вълнения в Белиз през 2005
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В средата на януари 2005 в Белмопан, столицата на Белиз, избухват граждански безредици. Те са провокирани от новия национален бюджет, според който данъците значително се увеличават, както и от гнева към Обединената народна партия заради влошаването на финансовото състояние на белизийското правителство.
На 13 януари 2005 правителството на Саид Муса обявява новия бюджет за 2005–06. Той включва големи увеличения на данъците за редица браншове и стоки, включително увеличаването на данъка върху недвижимото имущество с 11%, 5-процентно увеличаване на данъците за финансовите институции, 8-процентно увеличение на данъка върху тютюна, както и 100-процентно увеличение на данъка върху рома. Въпреки че според правителството увеличението на данъците е сравнимо с увеличението им през 1998 по време на предишното управление на Обединената демократическа партия (ОДП), тези данъци, примесени с години на всенародно неспокойствие при предполагаеми погрешно управление на финансите и корупция в Обединената народна партия (ОНП), стават причина за протести до сградата на Народното събрание на 15 януари 2005, които включват сблъсъци между демонстрантите и полицията. Демонстрациите продължават през следващата седмица.
На 20 януари браншовите организации и профсъюзите призовават за двудневна общонародна стачка. Хората не се явяват на работа и водоснабдяването за голяма част от Белиз спира. На 21 януари местните вестници пишат за разпокъсани демонстрации в столицата Белмопан, включително опожаряване на правителствени сгради и блокиране на пътищата от протестиращите. Когато министрите вървят към сградата на правителството, те са замеряни с камъни и бутилки, което принуждава полицията и военните да се намесят и да укротят демонстрантите. Правителството, според слуховете, е инсталирало камери по външните страни на някои сгради, близо до които се очаквало протестиращите да се струпат, а правителствените сгради са барикадирани.
В Белиз такива безредици избухват за трети път: първият път е през 1950-те, а вторият — през 1980-те, когато има предложение част от страната да стане територия на Гватемала.
На 21 януари пред сградата на Народното събрание в Белмопан е организиран масов протест, който води до употреба на насилие. Протестиращите замерят с камъни полицията, която им отвръща с гумени куршуми и сълзотворен газ. Гърмежите и сирените можели да се чуят в радиус от поне 1 км. Чут е поне един по-оглушителен тътен, значително по-силен от звука на обикновените изстрели; причината за тътена е неизяснена. Няколко от протестиращите са арестувани. Разрешението за демонстрацията изтича в 3 часа следобед, но протестиращите получават един час повече. В края на този допълнителен час, демонстрантите не обръщат внимание на заповедите да се разпръснат. Инспектор Джеферирес прочита пред тълпата закона против нарушителите на обществения ред и след 40 минути нарежда на полицията да разпръсне множеството, което тя прави като използва сълзотворен газ и гумени куршуми. Стачкуващите лягат на земята и отказват да се разпръснат и са изкарани насилствено.
