Габренски манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Габренският манастир, известен и още и като "Чукуровски манастир" е български манастир, разположена на около 2 км югоизточно от софийското село Габра, община Елин Пелин. Патрон на манастира е Св. Димитър, за това често е наричан от местните жители "Св. Митър" (Димитър) или просто "Манастиро". Габренският манастир не е действащ, запазена е само църквата му, която се отваря на храмовия празник и на професионалния празник на миньорите - "Ден на миньора", който по традиция се празнува на манастирските ливади.
[редактиране] История
Преди изграждането на сегашния манастир на мястото му е имало малък параклис, посеветен на Св. Марина, а според някой източници на Св. Мина.
През 1865г. селяните от Габра събират пари и изпращат своя съселянин Иван Чакъров за Цариград, който трябвало да измоли разрешение от османската власт за построяването на манастир. След тежко тримесечно пътуване пеша, заедно с панагюрски овчари, той се завръща с благоволението на Цариград. Интересно е да се отбележи, че по време на своето пътуване Иван Чакъров научил френската дума "пардон", често я използвал и съселяните му започнали да го наричат "Пардоно", който станал родоначалник на големият Пардонски род в селото. Габренци не забравят да му отдадат своето почетно признание и когато починал през 1894г., го погребват до югоизточната стена на манастира, където и доден днешен стои надгробният му кръст.
През 1866г. Габренският манастир е построен и наречен на Св. Димитър. Църквата е изографисана през 1867 от самоковските зографи Костантин Геров и ученика му Костакия, за което съдим от ктиторски надпис на главния вход на храма. Към манастирската църква са изградени още отделна сграда за живеене, друга - за нощуване на поклонници и магерница. Владение на манастира са били 500 дка гора, около 100 дка ниви и ливади, както и 50-60 говеда и над 100 овце. Местните жители, освен щедри дарения за градежа, подаряват на манастира няколко ттребници, издадени в Киев и Москва, както и "Получително евангелие" от Софроний Врачански, издадено в Белград през 1868 година в книгопечатницата на Никола Стефанович. Първият свещенник на "Св. Митър" е Боне Кръстев от съседното село Горни Пасарел (бивше софийско село, изселено, заедно с близките села Шишманово и Калково, поради построяването на язовир Искър), през 1898 година лично софийския митрополит Доситей представя новия свещеник Георги Бързанов.
Днес от Габренският манастир е запазена само църквата и основите на магерницата, разрушена неотдавна по времето на комунистическия режим. През 60-те години на 20 век, само на няколко метра от черквата, е изграден пионерски лагер, чиито сгради днес също са в руини. По иниациатива на свещенникът от съседното село Нови хан, както и на местните жители, има планове за възстановяване на манастирския комплекс и превръщането му в действаща света обител.
