Гайтанджийски чарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гайтанджийският чарк е машина за плетене на гайтани. Изобретена е в централна Европа по време на наполеоновите войни, когато поръчките на дрехи за воюващите армии водят до невиждан подем текстилната индустрия. Чарковете представляват успоредни шпули с навит на тях копринен конец, които чрез зъбчат механизъм се въртят една около друга в определена последователност, което осигурява плетката на гайтана. Задвижват се от водна сила, подобно на водениците. Чарковете биват за 8, 10(по-рядко) или 12 нишки, в зависимост от дебелината на получения гайтан.

По българските земи първия гайтанджийски чарк е донесен в първите години на XIX векот гр. Брашов (Трансилвания)в Габрово от майстор Станимир(Станимер), родоначалник на габровския род Станимирови. Той пренесъл дребните части цели, а по-големите - на шаблон от оризова хартия. Основен пазар за чарковете били Карлово, Калофер и Казанлък, а през 30-те г. на века и Габрово. През 40-те години на века в Габрово вече имало 3-ма майстори чаркчии. На базата на чарковете габровският гайтанджия Иван Калпазанов отворил първата в града текстилна фабрика, която поставила началото на дълготраен подем на текстилната индустрия в Габрово и му създал името "Българският Манчестер". Днес одая с чаркове може да се види в етнографския комплекс Етъра край Габрово.