Географска дължина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Геогра̀фска дължина̀ е понятие за описание разположението на дадено място на изток или запад от линия с направление север-юг, наречена основен меридиан. Тя се измерва с ъгли от 0° на основния меридиан до +180° на изток и −180° на запад. Меридиан се нарича линията с постоянна географска дължина.
За разлика от географската ширина, при която екваторът е естествена отправна линия, при географската дължина нулевият меридиан е избран условно. Британските картографи отдавна използват за тази цел меридиана на Кралската гринуичка обсерватория в Лондон, но в други страни са използвани и други изходни меридиани - на Феро, Рим, Копенхаген, Йерусалим, Санкт Петербург, Пиза, Париж, Филаделфия или Вашингтон. През 1884 международна конференция утвърждава Гринуичкия меридиан за универсален основен меридиан.
За разлика от един градус ширина, който винаги съответства на около 111 km, един градус дължина съответства на разстояние от 0 до приблизително 111 km - измерено по окръжност с постоянна географска ширина то е равно на около 111 km, умножени с косинуса на съответната ширина.
[редактиране] Източници
- „Longitude“, статия в Уикипедия на английски [31 август 2005]
