Гечо Кокилев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Гечо Кокилев български морски офицер |
|
| Роден: | 27 март 1899 Ловеч, България |
|---|---|
| Починал: | 1938 Съветски съюз |
Гечо Николов Кокилев (Ловеч 27 март 1899 — Съветски съюз 1938) е български морски офицер.
Роден е в многодетното смейство на Донка и Никола Кокилеви в кв. Вароша в Ловеч. Завършва Военно-морското училище във Варна през 1922 г. След Ньойския мирен договор възпитаниците на Военно-морското училище не са необходими на флота и той търси работа в различни населени места в страната. Свързва се с Софийската организация на комунистическата партия и морското му образование става основание да бъде назначен за механик, помощник-капитан на партийната яхта “Иван Вазов”, поддържаща нелегалния морски канал България-Съветски съюз. На снимка от август 1922 г. се вижда на партийната яхта в Севастопол.
Арестуван е в България, осъден на смърт и затворен на остров Св. Анастасия (от 1945 до 1990 г. – остров “Болшевик”). Става организатор и участник в “бягството на 44-мата антифашисти» през 1925 година»). Като емигрант в Съветския съюз през същата 1925 г. е приет за член на ВКП(б) и поддържа връзки с Васил Коларов и Георги Димитров. Оженва се за рускиня на име Олга. На 9 май 1930 г. им се ражда синът Асен. Завършва Морската академия в Ленинград (Санкт Петербург) през 1931 г. и получава назначение в Съединение подводници на Балтийския военноморски флот. На 24 август 1934 г. подводницата «Комсомолец», четвъртата от тази серия и построена с дарения на комсомолците, е зачислена в състава на Балтийския флот. Неин пръв командир става К.М. Бубнов, а инженер-механик - Г.Н. Кокилев. Произведен е в чин капитан III ранг, а за заслуги в техническото подобряване на подводниците от типа «Щука» предсрочно е повишен в чин капитан II ранг. Званието «военинженер 2-го ранга» получава на 23 март 1936 г.
През 1937 г., когато сталинските репресии придобиват особено масов и жесток характер, Гечо Кокилев е исключен от ВКП(б) - на 14 септември 1937 г. Арестуван е на 1 октомври 1937 г. и на 21 февруари 1938 г. е осъден на смърт чрез разстрел от Военния трибунал КБФ. Военната колегия на Върховния съд на СССР оставя на 23 март 1938 г. присъдата в сила. В Центъра "Возвращенные имена" при Руската национална библиотека няма сведения за разстрела, свидетелство за смъртта и справка за реабилитацията му. Гечо Кокилев е реабилитиран в България преди 1977 г. Начално училище на негово име имаше в Ловеч около 1977 г. до след 1985 г.; празникът на училището се честваше на 29 април. Военно-морското училище положи венци пред паметника на к-н ІІ р. Гечо Кокилев в Ловеч на 28 март 2006 г. Родната му къща е запазена.
[редактиране] Литература
- Йото Йотов, "Балканджията моряк"
- Иван Иванов, 100 години от рождението на Гечо Кокилев. Жертва на сталинските репресии /Морски вестник, Варна, 2-21 април 1999
