Григорий БогоÑлов
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Григорий БогоÑлов хриÑтиÑнÑки Ñветец (икона от Ðндрей Рубльов) |
|
Роден: | 329 Ðазианз, Ð´Ð½ÐµÑ Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ |
---|---|
Починал: | 390 |
Григорий БогоÑлов или Григорий ÐазианÑки e хриÑтиÑнÑки Ñветец, един от отците на църквата, Ñподвижник на ВаÑилий Велики.
Григорий е Ñин на епиÑкопа на град Ðазианз, от 362 година е презвитер, от 372 година - епиÑкоп на град СаÑим. ПредÑедателÑтва Ð’Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²ÑеленÑки Ñъбор през 381 година. Ðвтор на "Слова за богоÑловите", духовни Ñтихове и множеÑтво поÑланиÑ. Един от Ñъздателите на учението за богочовешката природа на ИÑÑƒÑ Ð¥Ñ€Ð¸ÑтоÑ. Оказал огромно влиÑние на Ñледващите църковни пиÑатели. Паметта му Ñе почита на 25 Ñнуари (7 февруари).
Съдържание[Ñкриване] |
[редактиране] Образование
Първо той учи у дома Ñ Ñ‡Ð¸Ñ‡Ð¾ Ñи Свети Ðмфилокхий. По-къÑно учи в Ðазиан (където баща му Григорий е епиÑкоп), КападокиÑ, ÐлекÑÐ°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ðтина. Докато е в Ðтина, той уÑтановÑва близко приÑтелÑтво ÑÑŠÑ Ð¡Ð²ÐµÑ‚Ð¸ ВаÑилий Велики, а Ñъщо Ñе запознал и Ñ Ð®Ð»Ð¸Ð°Ð½, който по-къÑно Ñтанал император Юлиан ОтÑтъпник. Докато завършвал образованието Ñи, той учи риторика в Ðтина за кратко.
[редактиране] Служба
През 361 година Григорий Ñе връща в Ðазиан и е ръкоположев за презвитер (Ñтарейшина или Ñвещеник). Той прекарал време в пуÑтинÑта заедно Ñ Ð’Ð°Ñилий в аÑкетизъм, но по-къÑно Ñе върнал, за да Ñе грижи за хриÑтиÑнÑките общини в Ðазиан. ВаÑилий по-къÑно го направил епиÑкоп на СаÑим. През 378 година ÐнтиохийÑкиÑÑ‚ Ñъбор поканили Григорий да Ñтане архиепиÑкоп на КонÑтантинопол, където предишниÑÑ‚ архиепиÑкоп Ñкоро починал. Ð¡ÑŠÑ ÑъглаÑието на ВаÑилий приел. По Ñъщото време има много ариани и аполинарии в града, Ñрещу които Ñкоро Ñвиква Втори Ð’ÑеленÑки Ñъбор през 381 година. Ðо през 379 година в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлули в църквата по време на литургиÑ, ранили Григорий и убили Ð´Ñ€ÑƒÐ³Ð¸Ñ ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп.
[редактиране] БогоÑловие и Ñлужби
Ð’ ÑвоÑта Ñ‚ÐµÐ¾Ð»Ð¾Ð³Ð¸Ñ Ð“Ñ€Ð¸Ð³Ð¾Ñ€Ð¸Ð¹ защитава доктрината за Светата Троица, включвайки ИÑÑƒÑ Ð¥Ñ€Ð¸ÑÑ‚Ð¾Ñ Ð¸ Свети Дух. Той изтъква, че ИÑÑƒÑ Ð½Ðµ преÑтава да е Бог, когато Ñтава човек, нито пък че губи божеÑтвената Ñи природа, когато взима човешка природа. ОÑвен това Григорий твърди, че ХриÑÑ‚Ð¾Ñ Ðµ напълно човек, Ñ Ñ‡Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ° душа.
[редактиране] УÑпение
След Ñмъртта на Свети Григорий е погребан в Ðазиан. Ðеговите мощи Ñа пренеÑени в КонÑтантинопол през 950 година в църквата на Светите ÐпоÑтоли. ЧаÑÑ‚ от мощите му Ñа взети от кръÑтоноÑците по време на Четвърти кръÑтоноÑен поход и отнеÑени в Рим. Ðа 27 ноември 2004 година те Ñа върнати (заедно Ñ Ð¼Ð¾Ñ‰Ð¸Ñ‚Ðµ на Свети Йоан ЗлатоуÑÑ‚) в ИÑтанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка чаÑто от Ñ‚ÑÑ…). Тези мощи Ñега Ñе ÑъхранÑват в ПатриаршеÑката катедрала Свети Георги в квартала Фенер.
Мощите на Григорий БогоÑлов Ñе пазÑÑ‚ в Ñедалището на Ð’ÑеленÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð² Цариград, Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ - църквата „Свети Георги“.
[редактиране] Източници
![]() |
Тази ÑтатиÑ, чаÑтично или изцÑло, предÑтавлÑва превод на ÑтатиÑта Gregory of Nazianzus от Ñайта http://en.wikipedia.org . Оригиналната ÑтатиÑ, както и този превод, Ñа защитени от Лиценза за Ñвободна Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ГÐУ. Прегледайте иÑториÑта на редакциите на оригиналната ÑтатиÑ, за да видите ÑпиÑъка на Ñъавторите. |