Гусла
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Гусла.
Гусла се нарича български народен струнен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък. Изработва се изцяло от дърво, а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък гриф. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от конска опашка.[1]
Гуслата има старославянски произход. Миниатюри от края на 8 или началото на 9 век доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Арехологически находки на гусли са правени на територията на Полша и датирани към 12 век.[2]
[редактиране] Вижте също
- Гъдулка — с която по форма и начин на свирене гуслата много си прилича
- „Пряпорец и гусла“ и „Гусла“— стихосбирки на Иван Вазов
[редактиране] Източници
- ↑ Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964
- ↑ „Поетът - ключ към тайната на вселената“, Анчо Калоянов, liternet.bg
