Гъвкав магнитен диск
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гъвкавият магнитен диск, наричан за по-кратко дискета, представлява преносим носител на цифрова информация.
Съдържание |
[редактиране] Устройство
Това е гъвкав диск, направен от специална пластмаса, покрит с тънък магнитен слой и затворен в защитна опаковка. Опаковката (с квадратна форма) е покрита отвътре с мека материя, намаляваща триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето. Дискетата има две повърхности с магнитно покритие , върху които могат да се записват данни.Всяка повърхност има зона за запис, малко по тясна от 1 инч, разделена на пътеки. Броят на пътеките,които могат да се запишат на 1 инч се нарича радиална, пътечкова или напречна плътност на записа и се измерва в "пътеки на инч" (от англ. "tracks-per-inch, TPI). Пътеките се номерират от 0, като най-външната е нулевата.Всяка пътека е разделена на сектори.
[редактиране] Капацитет
Капацитетът на една дискета (в байтове) се пресмята като произведение на:
-броят на повърхностите
-броят на пътеките върху една повърхност
-броят на секторите върху една пътека
-размера на сектора
[редактиране] Стандарти
- диаметър 8", капацитет от от 80KB do 1.2MB
- диаметър 5.25", капацитет от от 110KB do 1.2MB
- диаметър 3.5", капацитет от от 720KB do 2.88MB
Сравнително малко разпространение имат по-модерните LS-120 (3.5", 120MB) и LS-240 (3.5", 240MB) дискети. Те се използват в така наречените SuperDisk устройства, разработени от фирмата 3M и базирани на магнито-оптична технология. SuperDisk няма нищо общо със SuperDrive, запазена марка на Apple.
[редактиране] Вижте също
| Компютърен хардуер |
|
Основни: системен блок | монитор | периферни устройства |
