Даждбог
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даждбог (Дажбог, Дайбог, Dabog) е славянският бог на слънцето, което дава небесната светлина и топлина, и дарява живот и плодородие. В тази връзка се извежда и самото име — от старославянското дати (давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод) и повелителната му форма дажд (дай, дари). Т.е. „Даващ бог“, „Даряващ бог“ или „Дайбог“, „Дайбоже“. Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги — горя, обгарям.
Даждбог е представен като красив млад златоглав късобрад мъж, който всяка сутрин подкарва своята небесна колесница, теглена от дванайсет коня, и осветява света с кръглия си златен щит (символиращ слънчевия диск).
В по-късната славянска митология, когато Белобог и Чернобог са загубили своето централно религиозно значение, Белобог, като олицетворение на слънчевата благодат = добро = щастие, е смятан за вечен спътник на Даждбог и вероятно заедно с него влиза в слънчевата троица Даждбог — Белобог — Хърс.
Даждбог е син на древния вселенски властелин — изконния небесен господар Сварог, поради което често е наричан в легендите Даждбог Сварожич. По тази линия следва, че Даждбог е брат на бога на земния огън Сварожич, а и на Перун, доколкото Перун и Сварожич в дълбока древност са представлявали единно огнено божество — Перун Сварожич.
Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.
Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във „Великия“ пантеон на киевския княз Владимир.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.
