Диод

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: оформление, допълване и уточняване на термини. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Стандартно означение за диод в електронните схеми

Диод е електронен компонент, който ограничава движението на носителите на електричен заряд. Диода позволява движението на електрическият ток в едната посока и спира движението му в обратната посока, затова може да се разглежда като еднопосочен вентил за електрически ток. Някои разновидности на полупроводниковите диоди служат и за други цели.

Ранните диоди включват "детекторни кристали" и електровакуумни лампи (лампови диоди, термоемисионни диоди). Днес диодите обикновено са направени от свръхчисти полупроводникови материали като силиций и германий.

[редактиране] Анод и катод

Двата електрода (двата извода, двете жици) на диода се наричат анод и катод.

Посоката, в която диода пропуска ток е: на анода се подава положителният полюс на напрежението на източник на ток, а на катода - отрицателният полюс.

[редактиране] История

Ламповите и полупроводниковите диоди се развиват успоредно. Принципът на действие на термоемисионните диоди е открит от Фредерик Гутрие през 1873 г. [1] Принципът на действие на кристалните диоди е открит през 1874 г. от немския учен Карл Фердинанд Браун. [2]

Ламповите диоди биват преоткрити от Томас Едисон на 13 февруари 1880 г. и той получава за тях патент през 1883 г. (Щатски патент 307031), но не доразвива идеята. Браун патентова кристалния изправител през 1899 г. [3]. Първият радиоприемник, използващ кристален детектор е сглобен около 1900 г. от Грийнлийф Уитиър Пикард. Първият термоемисионен диод е патентован във Великобритания от Джон Амброуз Флеминг, научен съветник в компанията на Маркони и бивш служител на Едисон [4], на 16 ноември 1904 г. (Щатски патент 803684 през ноември 1905 г.) Пикард получил патент за силициев кристален детектор на 20 ноември 1906 г. [5] (Щатски патент 836531).

По времето на изобретяването си тези устройства са наричани като "изправители" (rectifiers). Терминът "диод" (diode) е въведен през 1919 г. от Уилям Хенри Екълс от гръцки език - "di" означава "две", а "ode" - "път".

[редактиране] Лампови диоди

Ламповите (или термоемисионни) диоди са електровакуумни устройства, които се състоят от електроди, наредени в стъклен съд от който е изтеглен въздуха. На външен вид наподобяват газоразрядни лампи.

По време на работа, катодът се нагрява и започва да отделя електрони. Когато на анода се подаде положителен потенциал, то той привлича електроните и протича ток през уреда. Когато му се подаде отрицателен потенциал, то той отблъсква електроните и ток през уреда не протича.

Електровакуумни диоди днес почти не се използват.

[редактиране] Полупроводникови диоди

Различни полупроводникови диоди

Повечето съвременни преходи се основават на полупроводников p-n преход. В един p-n диод, електрическият ток може да тече от p-частта (анода) към n-частта (катода), но не и в обратната посока.

[редактиране] Видове диоди

Изправителни диоди. Служат за преобразуване на променлив ток в постоянен.
ВЧ и СВЧ диоди - работят в радиотехническите устройства.
Тунелни диоди - разновидност на полупроводниковите диоди.
Стабилитрони или Ценерови диоди: Използват се в "обратно" свързване - минусът кън анода, плюса - към катода. При тях се получава обратим пробив на полупроводниците. Служат за стабилизиране на напрежението.
Варикапи: Използват промяната на капацитета при различни напрежения при обратно свързване. Служат за променливи кондензатори, настройвани чрез променяне на подаваното напрежение към тях.
Светодиоди: Излъчват светлина при право или обратно свързване.
Фотодиоди: Затворения преход се отваря при облъчване със светлина.