Добри Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Добри Христов български композитор и теоретик
Роден:	26 декември 1875 Варна, България
Починал:	23 януари 1941 София, България

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение композитори, роден във Варна на 26 декември 1875 г. (по стар стил: 14 декември). Умира в София на 23 януари 1941 г.

В момента, когато западноевропейската музика вече преваля зенита си, в Русия творчеството на „Могъщата петорка” е в разгара си и процъфтява геният на Чайковски, България изживява последиците от турското робство. В резултат родната култура от това време живее със събитията около Априлското въстание и с националноосвободителното движение, което е основен мотив в поезията, прозата и самодейното народно-песенно творчество. Героично-епичната линия в литературата позволява да изпъкнат имена като Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Любен Каравелов и Петко Славейков, но в професионалната ни музика от това време няма нито едно име, което може да бъде съпоставимо с творчеството на тези писатели и поети. Едва през втората половина на 80-те години от обучение в Москва се завръща Емануил Манолов, който прави първите стъпки в областта на българското хорово и инструментално творчество и прокарва път, благодарение на който успява да блесне звездата на композитора Добри Христов.

Бащата на Д. Х. - Христо Иванов, е дребен занаятчия - кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във все още слабо населения с българи крайморски град. Майката на композитора е гагаузка, знае се, че родителите й са преселници от Ямболско.

Варна е град-космополит, чийто културен облик се диктува от многобройната гръцка колония, която още преди Освобождението проявява вкус към европейската музика, а след това, през 1888 г., даже се създава гръцко филхармонично дружество. Същевременно в града започват своята дейност и военният духов оркестър, появяват се и първите самодейни църковни хорове на Ст. Бешков и Г. Лъжев.

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той спечелва от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.

Продължава да се самообразова с една подарена цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 16 години се опитва и да композира – отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Чайковски, Аренски и Фьорстер. През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория.Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатавят Д. Х. с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното - към фолклора.

Творчеството на Д. Х. е вградено в основите на българската музикална култура. Оставил е огромен брой хорови и солови песни, няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или от „Общодостъпна” литургия с Великата ектения, Херувимската песен, Святий Боже и Тебе поем.