Домовик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.
