Епитрохоида
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В геометрията епитрохоида е равнинна трансцендентна крива, описана от точка фиксирана спрямо окръжност, която се търкаля по външната страна на друга, направляваща, окръжност.
Съдържание |
[редактиране] Класификация и уравнениe
Фиксирането на точката спрямо търкалящата се окръжност става с прекарване на отсечка, която свързва точката с центъра на окръжността. Взимат се под внимание два параметъра: d - дължината на получената отсечка и r - радиус на търкалящата се окръжност. В зависимост от отношението между тях разглеждаме:
- скъсена епитрохоида - при d < r, т.е. когато точката е вътрешна за окръжността;
- епициклоида - при d = r, т.е. когато точката принадлежи на окръжността;
- удължена епитрохоида - при d > r, т.е. когато точката е външна за окръжността.
Нека използваме горните означения, като ще добавим само R - радиус на направляващата окръжност. Тогава параметричните уравнения на епитрохоидата са:
,
където θ е ъгълът, образуван от абсцисната ос и правата свързваща центровете на двете окръжности.
[редактиране] Приложениe
Техническо приложение епитрохоидата има в случая, когато R : r = 2 и d : r = 2 : 3. Това е формата на цилиндъра в моторите с роторно бутало, например на ванкеловия двигател, а обвивката на кривата определя формата на роторното бутало.
[редактиране] Вижте също
- Епициклоида
- Трохоида
- Хипотрохоида
- Циклоида
[редактиране] Използвани източници
- "Лексикон Математика", Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, София, 1995, ISBN: 954-584-146-Х
- "Физико-математическа и техническа енциклопедия", Издателство на БАН, София, 1990
- "Математически енциклопедичен речник", В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983