Загрей

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Загрей (гр. Ζαγρεύς, «великият ловец») е син на Зевс и Персефона. Литературният орфизъм го знае като "Първият Дионис". Зевс приел облик на змия и се съединил с Персефона. Зегрей бил пряк наследник на Зевс и баща му смятал да му предостави цялата световна власт. Мойрите обаче решават да възбудят ревността на Хера. За да го запази от нея, Зевс го поверил на Аполон и на божествата-курети, които го отгледали в горите на Парнас. Хера обаче, винаги по-хитра от съпруга си, все пак открила Загрей и поръчала на титаните да го отмъкнат. Загрей се оглеждал в огледало, когато титаните го нападнали. При преследването той няколко пъти се превъплътил, но накрая, когато бил бик, титаните го разкъсали. Те го разкъсали на седем части и започнали да ядат тялото му, полу-сурово, полу-опечено. Атина Палада като девственица спасила сърцето на Загрей, понеже той бил нейно чедо в образа и на Персефона. Аполон пък събрал останалите седем части и ги заровил при триножника в Делфи. Зевс наредил на Деметра да съедини частите и богът оживял. Съгласно друга версия, Зевс поръчал на Семела да погълне сърцето на Загрей и по този начин я оплодил, а съгласно варианта - Зевс сам погълнал сърцето и тогава се съединил със Семела. Така се родил Дионис. Образът на Загрей влиза в орфическата теогония, която свързва с него цяла система от философско-митологични идеи. На Загрей са посветени орфическите тайнства. Всъщност Загрей е тракийският бог-прототип, който впоследствие е известен като Дионис, богът на веселието, виното и екстаза в гръцката и Бакхус в римската митология.

[редактиране] Използвана литература

• Александър Фол "Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей", унив. изд., София, 1991.

Александър Фол "Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий", унив. изд., София, 1994.

Александър Фол "Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра", унив. изд., София, 2002.