Иван Вълков

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Вълков български офицер и политик
Роден:	31 януари 1875 Казанлък, днес България
Починал:	20 април 1962 Стара Загора, България

Генерал от пехотата Иван Вълков Вълков е български офицер, дългогодишен военен министър и председател на Военния съюз, играл важна роля в политическия живот през 20-те години.

[редактиране] Биография

Иван Вълков е роден в Казанлък на 31 януари (19 януари стар стил) 1875. Завършва Военното училище в София през 1896, след което служи в артилерията. През 1909 завършва геодезия в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.

По време на Балканската война Вълков участва в обсадата на Одрин, след което преподава във Военното училище. През Първата световна война служи в щаба на Втора българска армия (1915-1916), командва 44-ти пехотен полк (1916-1917) и е началник-щаб на 7-ма пехотна дивизия и 10-та пехотна дивизия (1917-1918).

След войните Иван Вълков е директор на Картографския институт. Той е един от основателите на Военния съюз през 1919 и негов председател от 1920 до 1928. Активен участник в Деветоюнския преврат през 1923, след него Иван Вълков става военен министър и е произведен в генерал-майор. Под негово ръководство се провеждат масовите репресии срещу левицата, последвали Септемврийското въстание (1923) и атентата в църквата Света Неделя (1925).

През октомври 1925 г., при нахлуването на гръцките войски в района на Петрич (т. нар. Петрички инцидент), ген. Вълков предприема не военни, а дипломатически действия за възстановяване на статуквото. Той издава заповед да не се отговора на огъня, като едновременно с това сезира Съвета на Обществото на народите с искане за бърза намеса за спиране на гръцката агресия. Усилията му се увенчават с успех - Гърция е призната за виновна и задължена да се изтегли незабавно, като заплати обезщетение на България за жертвите и нанесените разрушения. Това е един от безспорните успехи на българската дипломация в най-новата ни история.

През втората половина на 20-те години Иван Вълков е обвиняван в покровителстване на групата на Иван Михайлов при разрастващите се кървави междуособици във Вътрешната македонска революционна организация. Твърди се, че с негово съдействие михайловистите са създали държава в държавата в Пиринска Македония. Към тези критики се присъединява и Александър Цанков, министър-председател след Деветоюнския преврат и водач на едно от крилата в управляващия Демократически сговор, както и външния министър Атанас Буров. В същото време Вълков се ползва със силната подкрепа на цар Борис III, който на няколко пъти осуетява опитите за изваждането му от кабинета.

През 1928 Иван Вълков е произведен в генерал от пехотата. Той обявява разпускането на Военния съюз, силно компрометиран политически и практически разпаднал се, поради вътрешни разногласия. Междувременно външният натиск за отстраняването на Вълков се засилва и по време на преговорите за сключване на Стабилизационен заем премиерът Андрей Ляпчев се съгласява да го извади от правителството.

В началото на 1929 Иван Вълков е назначен за посланик в Италия и остава на този пост до 1934. През този период той играе активна роля в преговорите за сключване на брак между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, дъщеря на крал Виктор Емануил III.

След 1934 Иван Вълков се оттегля от обществения живот. През 1954 той е осъден на смърт по процеса за "априлските събития" от 1925г. Поради напредналата му възраст, присъдата е заменена с 20 години затвор и той умира през 1962 в затвора в Стара Загора.

[редактиране] Библиография

• „Военна топография“ (1911)
• „Военно-топографски бележки“ (1911)
• „Източният сектор при блокадата и атаката на Одринската крепост 1912-1913 г.“ (1913)
• „Военна топография. Ръководство за съкратен курс на Военното училище и ШЗО“ (1917)

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Александър Цанков

>>>

министър на войната (10 юни 1923— 11 януари 1929)

>>>

Никола Бакърджиев