Иван Дуйчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Иван Дуйчев български историк, медиевист
Роден:	18 април 1907 София, България
Починал:	? 1986 София

Иван Симеонов Дуйчев е български историк с интереси към българската и византийската средновековна история. Завършва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира в Италия (1932-1936), получава докторат в Римския унивеситет по византийска история и филолофия (1935), същата година завършва Висша школа по палеография и архитектура в Рим. По-късно е професор в Софийския университет (1936-1945) и научен сътрудник в Института за история при Българска академия на науките. Участник в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации. Някои от съчиненията са : „Из старата българска книжнина“, книга I (1940), книга II (1944); „Рилският светец и неговата обител“ (1947); „Летописта на Константин Манаси“ (1963); „Болонски псалтир“ (1968) и други.