Иглокожи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иглокожи | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
Echinodermata
|
||||||
| Класификация | ||||||
|
||||||
| Класове | ||||||
|
Иглокожите (Echinodermata), известни още като Бодлокожи, са тип безгръбначни трипластни организми от царството на животните. Характерни за тях са вътрешният варовит мезодермален скелет и петлъчевата радиална симетрия на тялото. Ларвите обаче имат двустранна симетрия. Всички видове са морски дънни обитатели. От всички типовете, които нямат сухоземни или сладководни представители, Иглокожи е най-голям. Известни са вкаменелости от камбрийския период. Днес типът Иглокожи включва около 7000 вида, като други 13 000 вида са изчезнали.
Иглокожите, както тип Хордови, спадат към групата на вторичноустите (Deuterostomia). По тази причина те са смятани за най-близкия на Хордови тип. Според други обаче клас Enteropneusta от тип Hemichordata е по-близкородствен на Иглокожи. Някои таксономисти поставят Иглокожи в тип Хордови поради спора около Homalozoa.
Много Иглокожи имат невероятни регенеративни способности. Морските звезди могат да се нарежат на парчета и след няколко месеца от тях да израстнат нови и напълно самостоятелни Морски звезди. Това може да стане дори от едно отрязано рамо при благоприятни условия, стига към него да има и съразмерим с рамото централен диск, както и нервна тъкан. Могат да откъснат свой крайник при самозащита (т.нар. автотомия).
Обикновено е налице полов диморфизъм. Размножаването става по полов, но понякога и по безполов начин.
Иглокожите имат опростена нервна система. Тя се състои от видоизменена нервна верига; нервни пръстени с лъчеобразни нерви около устата, които се простират до рамената, като разклоненията на тези нерви координират движението на животното. Имат мозък, макар той да е много малък. Развита е водносъдеста (амбулакрална) система, която има двигателна, отделителна, дихателна и храносмилателна функция.
