Калидон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Калидон (гръцки Καλυδών) е древногръцки град в Етолия, разположен на западния бряг на река Ευηνος.
Според древногръцката митология, града носи името на своя основател Калидон, син на Етол. Близо до града се намира планината Зигос, където се развиват действията по време на лова на Калидонски глиган.
В града се намирало важното етолийско светилище, познато като Лафрион, посветено на Артемида Лафрия и Аполон Лафрийски.
През 31 г. пр.н.е. римския император Октавиан Август преместил жителите на града в новата колония Никопол, основана да ознаменува победата му в битката при Aкциум по-рано същата година. По същото време римляните преместили повечето от съкровищата на града в Патра, включително и хризоелефантната статуя на Артемида.
Страбон, в своята География, коментира старата красота на Калидон, който вече е безлюден: '...Калидон и Плеврон, са сега в действителност изчезнали, макар че в предишни времена тези селища бяха украшение за Гърция.'
