Кандела

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Канде́ла (означение cd) се нарича една из седемте основни единици за измерване от системата SI, равна на силата на светлината, излъчвана в дадено направление от източник на монохроматично излъчване с честота 540·10¹² херца, енергийната сила на светлината на който в това направление е (1/683) W/sr.

Избраната честота съответства на зеления цвят. Човешкото око притежава най-голяма чувствителност в тази област на спектъра. Ако излъчването има друга честота, то за достигане на същата сила на светлината е необходима по-голяма интензивност на енергията.

По-рано канделата се е определяла като сила светлината, излъчвана от черно тяло перпендикулярно на повърхността му с площ 1/60 cm² при температурата на топене на платината (2042,5 К). В днешното определение коефициентът 1/683 е избран така, че новото определение да съответства на старото.

Силата на светлината, излъчвана от една свещ, е примерно равна на една кандела (на латински candela е свещ), поради което в миналото тази единица за измерване се е наричала «свещ». Днес това наименование е остаряло и не се използва.