Каранвърбовски манастир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каранвърбовският манастир „Света Марина“ се намира в близост до село Каран Върбовка, Русенско, България. Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество, когато бил изгорен. Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка "Летний крин или страдание светия Великомученици Марини", печатана в Цариград през 1843, се твърди, че манастирът е съществувал още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са били построени Етрополския манастир "Св. Троица" и Мъглижкия "Св. Никола".
Според легендата, след опожаряването на манастира мястото е попаднало в земите на турците по тези места.
Сляпото дете на един турчин се измило с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и прогледнало. За благодарност бащата подарява земята на християните.
Новата църква е построена през 1890. Храмов празник е 17 юли. Предаването на манастира на Доростолската и Червенската митрополия е станало през 1911 или 1912 год.
През 1940 год. са построени манастирската кухня, трапезария, склад, маза и баня.
Доростолският и Червенски епархийски съвет в заседанието си на 02.11.1965 г. решават с протокол №12 манастирът да има статут на девически и да носи името на Св. Великомъченица Марина. Решението е одобрено от Светия синод с протокол №1/02.1966 г.
