Кеш-памет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кеш-памет (от англ. cache memory), често наричана за по-кратко само кеш, е спомагателна памет за ускоряване обмена на данни между различните нива в йерархията на паметта. Ускоряването се постига чрез поддържане на копия от избрани части от данните върху носител с бързодействие, близко до това на горното ниво на паметта. Може да постигне различни степени на ускорение в зависимост от вида на обменяните данни, от алгоритъма за избор на данните за копиране и от съвместимостта помежду им.

Бива различни видове в зависимост от положението си в йерархията:

• процесорен кеш - ускорява обмена на данни между регистрите на централния процесор и оперативната памет
  • кеш от 1-во ниво - работи с тактовата честота на процесора, в процесорите с харвардска архитектура има отделни кеш-памети за команди и за данни, разположен е в една и съща интегрална схема (ИС) с процесора;
  • кеш от 2-ро ниво - работи на честота, по-ниска от честотата на процесора, най-често в съотношение 1:2 или 1:3, може да бъде в ИС на процесора или като външни модули;
  • кеш от 3-то ниво - допълнително ниво, когато е необходим по-голям обем на кеш-памет или за съвместна работа на няколко процесора в симетрична многопроцесорна обработка;
  • кеш от 4-то ниво - второ допълнително ниво за симетрична обработка, когато кешът от 3-то ниво на отделните процесори не позволява симетрична обработка или има ограничения за броя процесори в нея;
• кеш на диска, често наричан дисков кеш - буферна памет в твърдите дискове, която освобождава централния процесор от нуждата да чака записа върху или прочитането на данни от диска;
• кеш на контролера - памет в дисковия контролер (най-често в контролери за RAID-масиви), която допълнително буферира обмена при входно-изходна операция към няколко диска;
• дисков буфер, също наричан дисков кеш - междинна памет при запис на данни върху магнитна лента.