Килийно училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 в. се появяват и частни килийни училища. В тях учителят занимава всеки ученик по отделно. Обучението се води на гръцки, църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаването на определен занаят. За учебници се използват църковно-служебни книги като Часослов, Апостол, Псалтир и др. До появата на взаимните училища, килийните училища са единствените български училища по време на робството. Въпреки примитивния характер на обучението, те допринасят за развитието на грамотността сред българското население и спомагат за съхранението на българската народност.