Кирил Христов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кирил Христов български писател |
|
| Роден: | 29 юни 1875 Стара Загора, България |
|---|---|
| Починал: | 7 ноември 1944 София, България |
Кирил Генчев Христов е български поет, писател и драматург.
[редактиране] Биография
Кирил Христове е роден през 1875 в Стара Загора, учи в родния си град, в Самоков, Търново и София. През 1895 е изпратен със стипендия от Военното министерство в Морското училище в Триест, където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети - Данте Алигиери, Джакомо Леопарди, Джозуе Кардучи, Л. Стекети, Габриеле Д'Анунцио. След едногодишен престой се завръща в България. През 1897–1898 живее в Неапол и е по български език и литература в Пражкия университет. В България се завръща през 1938.
[редактиране] Съчинения
- „Песни и въздишки“ (1896)
- „Трепети“ (1897, стихотворения)
- „Вечерни сенки“ (1899, стихотворения)
- „На кръстопът“ (1901, стихотворения)
- „Избрани стихотворения“ (1903, с предговор от Иван Вазов)
- „Самодивска китка“ (1905)
- „Стълпотворение (Богоборци)“ (1905, трагедия в стихове)
- „Приближени хоризонти“ (1911, стихотворения, преводи от руски, немски, италиански и френски)
- „Химни на зората, Тихи песни и легенди за живота и смъртта, Първи сборник стихотворения“ (1911, 1939)
- „Слънчогледи, Самодивска китка, Intermezo, Царски сонети, Втори сборник стихотворения“ (1911, 1939)
- „Към Цариград. Песни“ (1912)
- „На нож! Нови песни и стихотворения“ (1913)
- „Боян Магесникът“ (1914, историческа трагедия в стихове)
- „Старият воин“ (1914, пиеса)
- „Бурни години, 1913–1916“ (1916, избрани статии)
- „Победни песни, 1913–1916“ (1916, 1933, 1940)
- „Огнен път. Военни разкази, 1913–1917“ (1917)
- „Ръченица“ (1917, пиеса)
- „Охридска девойка“ (1918, драма)
- „Три дни с миноносец Дели"
