Кладенци (Област Добрич)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За другото българско село с име Кладенци, вижте Кладенци (Област Благоевград).
Кладенци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, Област Добрич.
Кладенци (Област Добрич) | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Добрич |
Община: | Тервел |
Население: | 196 (13/09/2005) |
Надм. височина: | ? м |
Пощ. код: | 9497 |
Тел. код: | 05758 |
Геогр. положение: | 43° 43' сев. ш. 27° 15' изт. д. |
МПС код: | ТХ |
Кмет или наместник | |
Янко Тодоров |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира в Северозападния край на Добричка област в България, близо до пресечната точка на границите на Шуменска, Силистренска и Добричка области. По забравен от времето на комунизма проект в непосредствена близост до него преминава и завършва малко след това, новият първокласен шосеен път Добрич - Русе. Релефът е равнинен, в близост до селото има освен много земеделски площи, малко по размери и брой пресечени и гористи местности, населени с различни видове диви животни. Обширните поля са прорязани с много и перпендикулярно разположени един спрямо друг "пояси" - полезно наследство от аграрната революция на Вълко Червенков.
[редактиране] Климат
Климатът е типично умерен-континентален. Пролет - малко закъсняваща, но бърза, като развитие. Лято - сухо и много горещо. Есен - дъждовна. Зима - дълга и студена.
[редактиране] История
Селото придобива съвремения си етнически състав от ~100% българи след спогодбата за връщане на Южна Добруджа на България няколко дни след Димитровден 1941 година. Тогава почти всички българи населяващи околностите на Констанца (Румъния) са се преселили в освободените от румънци села в Южна Добруджа. Някои от дошлите пренасят имената на селата си от Румънско в България - Камъна - Нова Камена.
Ако се погледне още по-назад във времето, това са преселници - бежанци от времето на Руско-Турските войни в началото на 19 век, намерили спасение от турците, изселили са се от различни части на България, но предимно от селищата от Южния склон на Балкана - Сливен, Котел и селата около им.
[редактиране] Религии
Селото е населено от православни християни. Има един православен храм, но няма свещеник.
[редактиране] Обществени институции
Читалище със затихнали функции и киносалон.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Има предположения, че в околностите на селото - в посока към съседното село Скала се е намирала една от първите - от времето на хан Аспарух - крепости, която обаче не се е запазила. Макар релефът да е предимно равнинен в посочената местност съществуват природни скални образувания подобни на хълмовете във Велико Търново - Царевец и Трапезица. В същата местност има пещера с прораснало от дъното й и излязло над повърхността дърво, населена с прилепи и предания за скрито в нея турско злато
[редактиране] Редовни събития
Селски сбор на 7 ноември.