Класическа гимназия (София)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Класическата гимназия е второто средно учебно заведение създадено в България след Априловската гимназия. Създава се през 1879 година в София, а негов правоприемник днес е Първо училище.
[редактиране] История
Софийската класическа гимназия се открива на 07.01.1879 година, чрез издадените от тогавашния ръководителна Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов "Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България".
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуащите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия, което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища Йосиф Ковачев. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище, а през месец ноември 1878 е назначен инспектор Георги Стаменов за директор на гимназията, което дава възможност да започване на редовни учебни занятия.
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:
"Софийската класическа гимназия е отворена на 07.01.1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов."
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученика (две парарелки), във втори клас - 35 ученика. Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище в двора на църквата "Св. Неделя" на площад "Св. Неделя". В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география, православие {"закон божи"), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. За съжаление обаче в сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:
"1.Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2.Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3.Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности."
До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата. Въпросът "реалното и класическо обарзование" бил актуален за тогава и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение. Съществували две противоположни мнения:
1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите - живи езици, математика, рисуване - предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.
2. Второто мнение е, че образованието трабва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.
За удовлетвението на исканията на софийските жители, в началото на учебната 1886/1887 година се открива и реален отдел, но само 4-ти, с което от 01.01.1887 година гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.
В края на учебната 1883/1884 година се провежда първия зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия. В седми клас тогава има 11 души. На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.
