Княз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Княз" е аристократична титла, съответстваща на гръцката "архонт" - владетел без вселенски характер. В този смисъл "княз" се различава от "цар" (ц[ез]ар), която е еднозначна на гръцката "василевс" и латинската "император". Произходът на думата идва от славянското "къненз", което е заемка от германското "конунг", превеждана на български като "крал". Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на Римската империя "царят"/цесарят/, кайзерът е втори по власт след "августа"/императора/.
"Княз" е типична титла за християнските монарси от Източна Европа (приемащи през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864г., когато официално започва покръстването на българския народ.
[редактиране] Вижте още
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
