Колона
от Уикипедия, свободната енциклопедия
В архитектурата и инжинерството, колоната е част от структура, чиято цел е да пренесе теженстта на сградата чрез компресия. Колоните често се използват за да поддържат греди върху които лежат тавани или горни части на стени.
[редактиране] История
В древен Египет, около 2600 пр. Хр., архитектът Имхотеп използва каменни колони в пирамидата на Джосер, чиито повърхност е изсечена във органични форми - на снопове тръстика. Те нямат носеща функция, а само декоративна – вградени в стените, те допринасят за внушителна здравина. В по-късната египетска архитектура шлифованите цилиндри били често срещани. В храма на Амон-Ра в Карнак колоните са максимално разгънати и имат база, тяло, капител и абак. Капителите по това време имат растителен характер (лотус, палма, папирус). Едни от най-сложните колони в древността били тези в древна Персия, по-конкретно масивните каменни колони в Персеполис. Те включвали структури от два бика в техните капители – характерен белег за капителите в Месопотамия били животинските орнаменти. Месопотамските дворци имат и най-високите колони. Ярък пример на персийската архитектура е залата на стоте колони в Персеполис, заемаща площ от 1400 квадратни метра, построена от Ахаменидския цар Артаксерксес I (465 - 424г. пр. Хр.). Интересен пример са колоните, които биват създавани на остров Крит – противно на традицията, колоните биват издигани с по-широката си част нагоре (обърнат пресечен конус) и биват оцветени по различни начини. В последствие, в древна Гърция се оформят трите ордера (организационни системи) на класическата архитекура, а именно дорийският, йонийският и коринтският. По-късно италианската теория и практика добавя през 16 век тусканския и композирания, които са съответно опростен вариант на дорийския и по-обогатена разновидност на коринтския стил.
[редактиране] Структура на колоните
Колоните са различни по дизайн. Някои се създават изцяло от един камък, обикновено чрез въртене на апарат, подобен на грънчарско колело. Подобни колони са едни от най-тежките камъни, използвани в архитектурата. Други колони се „сглобяват” от няколко каменни части, споени с хоросан, олово или сухо-свързани. На много класически строежи колоните биват издялани с дупка или вдлъбнатина в средата, за да могат да бъдат вклинени една в друга посредством каменни или метални спойки. По-напред във времето, колоните се конструират чрез изливане на цимент, или биват иззиждани и облицовани със камък. Дизайнът на повечето колони използва ентазия, планирано намаляване на диаметъра с увеличаването на височината на колоната, така че горния диаметър е 83% от долния. Този похват имитира паралаксовите ефекти които окото очаква да види, и кара колоните да изглеждат по-дълги и евентуално по-прави, отколкото всъщност са.
