Константиново (Област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За другите български села с име Константиново, вижте пояснителната страница.

Константиново е село в Югоизточна България. То се намира в община Камено, Област Бургас.

Константиново (Област Бургас)

Данни
Област:	Бургас
Община:	Камено
Население:	249 (13/09/2005)
Надм. височина:	30 м
Пощ. код:	8129
Тел. код:	05912
Геогр. положение:	42° 25' сев. ш. 27° 19' изт. д.
МПС код:	`А`
Кмет или наместник
Атанас Шамбуров

[редактиране] География

Село Константиново е разположено на юг от Бургас на около 18 км. Изградено е върху хълмовете вдясно от шосето водещо към град Средец - срещу язовир Мандра. Най-близките до него села са: Черни връх, Тръстиково и Дебелт.

[редактиране] История

Селото е основано от бежанци, които са дошли от Източна Тракия, от село Булгаркьой, което е било опожарено и разорено от турската войска през лятото на 1913 година.

В късната есен на 1913 г. с кораба "Кирил" на варненското пристанище пристигат останалите живи българи бежанци от одринска Тракия, между които и голяма група булгаркевци.

Основната група булгаркевци се разделя на две. Едната предимно скотовъдци и земеделци се насочва и установява в местността “Мандра”. Групата е от около 100 семейства и образуват ново селище близо до Мандренското езеро. Селото отново наричат Новоселци, както се е наричало Булгаркево при неговото заселване. Създаването му не е било никак лесно. Трябвало да се преодолява яростта и съпротивата на населението от околните села, които в никакъв случай не искали да делят мерата си с бежанци. Но с упоритостта си и с помощта на правителството те успяват да създадат селото. Условията на местността не са от най-хубавите. Близостта на блатото, този развъдник на комари е причината за избухване на маларични епидемии. Хората не свикнали с тези природни условия гинат масово, а добитъка гине от метил. Това принуждава част от тях да напуснат селото и да се отправят за други селища с надежда за по-добри условия на живот.

След като се настаняват в Якизлийското (Дебелт) землище останалите бежанци избират комисия в състав от трима души, а именно:

1. Георги Качикозов
2. Митрю Атанасов Вардев
3. Тодор Я. Попов

Горните трима отиват при околийския управител – Йовчев за съдействие, с цел узаконяване на селото и земята в посоченото землище. Той им отговаря, че там има около 6000 дка безстопанствена земя, която на първо време ще е напълно достатъчна за техните семейства.

Неприятностите с населението на околните села непрекъснато продължават, а обещаната от околийския управител землемерна бригада все не идва. Тук с благодарност си спомнят стари хора за Петър Черкезов и за Васил Гюзелев – който е бил съдържател на ханчето до сегашното село Константиново (Новоселци).

"Ако не бяха ни окуражавали, а и не бяха ни казали как да постъпим може би щяхме да напуснем землището и щяха да продължават още неволите ни, а и не се знае къде щеше да ни захвърли съдбата. Установихме се кой как може и зачакахме обещаната бригада, която трябвало да размери дворните ни места и узаконяването им. Чакахме но очакванията ни бяха напразни. Изглежда , че някои големци от околните села бяха повлияли на околийския управител Йовчев. След няколко дни той изпраща стражари и викат тримата от комисията, като им предлагат да се махнат от околията всички."

Объркани и не знаейки какъв път да захващат, лъч на надеждата за тях е хабера, който получават от Петър Черкезов и Васил Гюзелев. Те им съобщават, че преди малко за Карабунар (Грудово) е заминал министър Александър Димитров. Казали им на връщане да го причакат, да му се оплачат и му разкажат неволите и теглата си.

"И така – както ми е разказвал баща ми Митрю Вардев – зачакахме министъра. С появяването на файтона ние застанахме на пътя му. Той спря файтона си и ние обяснихме всичко подробно."

Министър Ал. Димитров им дава визитната си картичка и поръчение до всички власти в Бургас да ни съдействат да основем селището.

Тази визитна картичка отваря вратите на всички учреждения. Веднага в землището идва планоснимачна бригада, която разпределя земята и определя мястото на сегашното село Константиново. На всяко семейство парцелира по 3 дка. Бригадата заснема местността “Дренлъка” – до Казчиир, “Мешалъка” – по пътя за Каратепе (Черни връх) и възвишенията в местността “Казашкьорт” по пътя за Съзлъкие (Тръстиково). Тези места също се раздават на бежанците.

Така след много мъки и страдания, най-после хората са оземлени и е решен най-важния въпрос – узаконяването на сегашното село Константиново.

Първата година, а именно 1920 г., селото е било към община Якизли (Дебелт), като по-късно се съставя кметско наместничество и за първи кмет е избран Андон Ячаров, а за съветници към кметството Щерю Цилев, Атанас Недялков, Павел Райков и Стоян Бахчеванов.

Кантонът е бил единствената масивна постройка, за което са я ползували едновременно и за училище на деца на заселниците. Първи учители са били Василка Величкова и Георги Казаков – той е живял в къщата на Димитър Билбилев или сегашната на Пилю Колибаров. Храната и отоплението на учителите се е осигурявало от родителите на децата, които учили в училището, като се редували.

Селото постепенно укрепва и се нарежда както съседните села, но беднотията е голяма. Раздадената им по 40 дка земя, половината от която е била блата и келемета не можела да осигурява прехрана и средства за изграждане на жилища и покупка на инвентар, а освен това и изплащане на земите, които държавата им отпуснала при образуването на селото. Тези земи едни успели да изплатят, а други на които немотията била голяма не успели да изплатят. По-късно през 1954 г. на една от сесиите на Народното събрание, чрез народния представител – нашата съселянка – Мара Пашова от името на бежанците внася предложение за опростяване на заемите. Предложението е прието и заемите са опростени, не само на мандренци, но и на всички бежанци от цялата страна.

След 9.ІХ.1944 г. в селото за кмет е избран Георги Михалев. На 1. 03. 1948 г. се учреждава ТКЗС и за негов председател е избран Марин Дамянов, а за партиен секретар и бригадир – отчетник е избран Иван Георгиев Вардев. Тогава ТКЗС-то не е разполагало със счетоводни кадри и за такива на курсове са били изпратени Митко Божев, Петър Зарев и Мара Киричева. Като счетоводител за селото остава Митко Божев.

Трябва да отбележим, че между тези бежанци изникнаха хора с прогресивни разбирания, като например братята Георги и Петър Шишитови, които през 1923 г. влязоха в отряда на Тодор Грудов и на път за Бургас отряда е бил посрещнат от полицейски части и в сраженията Петър Шишитов пада убит. Брат му Георги Шишитов емигрира в Съветския съюз. Мара Пашова – познаваща живота и неволята на бежанците, отдала се на обществена работа за изграждането на социалистическото общество. Тя е избирана два мандата за народен представител в Народното събрание. Първият герой на социалистическия труд от Медни мини – Бургас е Никола Проев, който беше пример за всички миньори, а и съселяни.

Разбира се има още много – инженери, лекари, учители – хора на новото общество, но те са от вече по-младото поколение.

[редактиране] Културни и природни забележителности

[редактиране] Редовни събития

Всяка година на 21 май денят на св.св. Константин и Елена в селото има празник - панаир. Новопостроената църква е наречена "Св. св. Константин и Елена".