Котел
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Котел е град в Централна България. Той се намира в Област Сливен и е в близост до село Жеравна. Отстои на 72 км североизточно от Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора и е административен център на община Котел.
| Котел | |
|---|---|
 42° 53' N, 26° 27' E |
|
| Данни | |
| Област: | Сливен |
| Население: | 7 179 |
| Надм. височина: | 643 м |
| Пощ. код: | 8970 |
| Тел. код: | 0453 |
| МПС код: | СН |
| Кмет | |
| Георги Дедов | |
| Адрес на общината | |
| пл. "Възраждане" 1 тел.: 0543/23-36 факс: 0453/25-40 e-mail: obkotel@vip.bg WWW адрес: [Община Котел] |
|
Съдържание |
[редактиране] География
Котел се намира в планински район.
Котел е разположен в котловина в Източна Стара планина.
[редактиране] История
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на тусрките нашественици просъществували до края на XIVвек и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по — сигурно убежище в дебрите на Балкана.
Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най — ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
[редактиране] Религии
Основните малцинствени етноси в града и района са: турци, цигани и каракачани. Основни религии в града са християнството и ислямът. Християнството в съотношение с исляма е 60 към 40%[източник?]. В тези 60% се включват вярващи християни от два от трите християнски клона православие и протестантство. Католицизмът не е познат в областта. Днес по последни данни[източник?], религиозните християнски изповедания са представени по следния начин: 100% са християните в областта и града, от тези 100% около 60,5% са изповядващите православието. 40% от населението изповядва протестантството (30% евангелисти и 10% адвентисти). В града и областта няма католици и баптисти. Основно религиозно изповедание след християнството е ислямът. Той е представен от около 50% от населението на града и областта, особено в районите с компактно местно турско население, от 3-те турски етноса: турци, казълбаши и алиани. В намиращите се в областта села с преобладаващо турско население има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия. Тези 50% се делят така: 20% са чисти турци, 15% са казълбаши и 15% алиани.
[редактиране] Християнство
Градът разполага с два православни храма и няколко параклиса в селата. Двете черкви в града са гордост за котленци. Едната е старинна, а другата е по нов християнски образец. Старият храм е исторически и се нарича "Св. св. Петър и Павел". В него е служил великият българин поп Стойко Владиславов (Св. Софроний Врачански). Той е бил и предстоятел преди да се изсели в гр. Враца. Този храм е правоъгълен и строен по стар стил от дялън камък. Интериорът на храма е дело на тревненски зографи и иконописци. Камбанарията е строена отделно. Храмът обаче е иззидан по желанието и с доброволните жертвувания на бедните котленци, мечтаещи да си имат своя черква. Той оцелява от два пожара, когато Котел е опожаряван два пъти. Преди него се е намирал петро-павловския дървен параклис.
Другият храм в града е дело на богатите каракачански майстори. Той се нарича "Св. Троица" и е действащ и до днес. В селата Жеравна, Нейково, Градец и някои други има параклиси. Предстоятел и архиерейски наместник е свещеноиконом отец Димитър Сотиров родом от Карнобат, който е наследил двамата покойни котленски свещеници преди него! Град Котел и Котленската околия се ръководят от Негово преосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Представителите на евангелските църкви са под юрисдикцията на Евангелския петдесятен съюз с духовен предстоятел областния пастор Наско Вълканов. Адвентисткото изповедание е под духовната опека на Адвентния съюз, чието представителство е в град Сливен.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Индустриите, които се развиват в града, включват:
- дърводобив и дървообработване
- текстилна промишленост
- килимарска промишленост
В град Котел и околността му дърводобивът е основен отрасъл, поради изобилните горски ресурси.
[редактиране] Обществени институции
- Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ с прием след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти). Повече информация НУФИ - Филип Кутев.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Котел е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз.
Пантеон на Георги Стойков Раковски. Работно време: 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. без почивен ден, има печат.
Природонаучен музей. Работно време: 09.00-17.00 ч. почивен ден неделя, има печат.
[редактиране] Музеи
Пантеон на Георги Стойков Раковски;
Музей на Котленските възрожденци;
Етнографски музей;
Природонаучен музей (сред най-големите на Балканския полуостров);
"Кьорпеева къща" - Експозиция "Котленски възрожденци градски бит";
"Галатанско училище" - Експозиция "Старокотленски килими и тъкани"
[редактиране] Редовни събития
В град Котел и околността се провеждат редовни срещи с граждани и общинските съветници. В котленска област се провеждат така наречените събори на които се водят спортни борби и т.н.
[редактиране] Личности
- Неофит Бозвели, монах, книжовник и общественик (ок. 1785–1848)
- Алтън Стоян, войвода и хайдутин
- акад. д-р Стефан Ангелов, ветиринарен лекар-микробиолог (1878–1964), роден в Котел
- д-р Стоян Белинов, лекар, оториноларинголог (1872–1944)
- Васил Берон, лекар, книжовник, общественик; (1824–1909)
- д-р Петър Берон, учен, енциклопедист, просветител, педагог, естественик, лекар и философ
- княз Александър Богориди (1823–1910)
- княз Стефан Богориди (1770–1859)
- проф. Бончо Боев (1859–1934)
- Добри Божилов, финансист и министър-председател на България 1943–44 (1884–1945)
- Георги Генов, политически деец, юрист и общественик (1883–1967)
- Петър Генов, поет и преводач (1882–1956)
- Атанас Гранитски, енциклопедист (1825–79)
- Стефан Изворски, възрожденски учител, преводач и поет (1815–75)
- Илия Йосифов, оперен певец и педагог (1912–93)
- Атанас Кипиловски, възрожденски книжовник (1802–70)
- Гено Киров, драматичен артист (1866–1944)
- Васил Киселков, славист (1887–1973)
- ген. Иван Кишелски, обществен и политически деец (ок. 1820–1880)
- Гаврил Кръстевич, книжовник (1820–1898)
- Марко Лерински, революционер (1862–1902)
- кап. Георги Мамарчов, революционер (ок. 1786–1846)
- Стефан Манов, политик, журналист и общественик (1880–1959)
- Кръстьо Мирски, книжовник и общественик (1852–1920)
- Георги Павлов, учен, ветиринарен лекар и общественик (1881–1945)
- ген. майор Асен Попандов, офицер (1864-?)
- Георги Сава Раковски, революционер (1821–67)
- Кръстьо Раковски, комунистически деец (1873–1941)
- Св. Софроний Врачански, възрожденски книжовник, учител и общественик (1739–1813)
- Кръстьо Станчев, журналист (1879–1944)
- полк. Христо Юрданов, военен деец (1864–1924)
