Кочо Мавродиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кочо Мавродиев български просветен деец
Роден:	1860 Гайтаниново, днес България
Починал:	26 юни 1913 Сяр, днес Гърция

Кочо Мавродиев (Константин Костадинов Мавродиев) е изтъкнат български възрожденски просветен деец. Екзархийски учител. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Учи в гр.Неврокоп, а по-късно в София. През 1882 г. е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в гр.Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в гр.Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. По негова инициатива през учебната 1886-1887 г. училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града. Активно участва в църковно-националните борби в гр.Петрич и района. Основава църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града. През учебната 1897-1898 Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в гр.Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти. През Балканската война 1912-1913 г. е назначен за кмет на гр.Сяр. Убит е по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война през 1913 г.