Кралство Ломбардия-Венеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кралство Ломбардия-Венеция (на италиански:Regno Lombardo-Veneto, немски:Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след пороажението на Наполеон I, съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 и влиза в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е анексирано от Кралство Италия през 1866.

Виенският конгрес обединява земите на Ломбардия (под австрйско управление от 1713-96) и Венеция (под австрйско управление от 1797) в едно кралство в състава на Австрийската империя. Кралство Ломбардия-Венеция е образувано по времето на Франц II, който е начело на Хабсбургската монархия от 1815 дo 1835.

След националните революции от 22 март 1848 (Петте дни на Милано), aвстрийците бягат от Милано, който става седалище на Привременното правителство на Ломбардия (на италиански:Governo Provvisorio della Lombardia). На следващият ден Венеция също въстава срещо австрийците, и образува Привременно правителство на Венеция (на италиански:Governo Provvisorio di Venezia). След поражението на австрийците срещу Кралство Сардиния в битката пти Кустоза (1848), изтеглят войскови си части в Милано (6 август) и във Венеция (24 август 1849), и така успяват да си възвърнат контрола над кралството.

След размириците от 1848-1849 година австрийски император Франц Йозеф поема управлението над Кралство Ломбардия-Венеция до 1859 година, когато след втората война за независимост на Италия Ломбардия е анексирана, а през 1866 e анексирана и другата част на кралството - Венеция отново от Кралство Италия.